Нил Шустерман - Бурята

Мария се изправи, изгубила търпение.

— Вие, тоналистите, си въобразявате, че сте мъдреци, но цялата ви система от вярвания е скалъпена. Не е нищо друго освен удобна компилация от откъслечни канони на религиите през Епохата на смъртните. Дори не сте подбрали добрата част от тях. Съшили сте всичко некадърно в грозна шарения. И единствено вие самите намирате някакъв смисъл и логика в нея.

— Мария! Вече счупих ръката му, не е нужно и да го обиждаме.

Но Мария вече твърде много бе набрала скорост, та да се спре.

— Наясно ли си, Анастасия, че съществуват поне сто различни тоналистки култа и всеки си има свои правила? Хванали са се за гушите в спор дали божественият тон е сол диез или ла бемол и дори не могат да се споразумеят дали да нарекат това въображаемо тяхно божество „Великата вибрация“, или „Великият резонанс“. Тоналистите си отрязват езиците, Анастасия! Сами се ослепяват!

— Това го вършат екстремистите — уточни брат Макклауд. — Повечето не са такива. В моя орден не го правим. Ние сме от Локрианския орден. Най-екстремното, което вършат локрианците, е да си премахнат нанитите.

— Не може ли поне да повикам линейка дрон да те откара в оздравителен център? — попита го Цитра.

Той отново поклати глава.

— Имаме лекар в манастира. Той ще се погрижи. Ще постави ръката ми в гипс.

— В какво?

— Вуду — поясни Мария. — Древен ритуал за лечение. Обвиват ръката в гипс и я оставят така с месеци. — После отиде до дрешника, взе дървена закачалка и я прекърши наполовина. — Ето, ще ти направя шина. — Обърна се към Цитра, предугадила въпроса ѝ. — Още вуду.

Тя надра една калъфка на ивици и овърза пречупената закачалка около ръката му, за да ѝ попречи да се движи, после с друга ивица плат прикрепи и пликчето с леда.

Брат Макклауд стана да си върви. Отвори уста да заговори, но Мария го спря.

— Ако кажеш „Нека камертонът бъде с вас“, ще те цапардосам с другата половина от закачалката.

Той въздъхна, размърда ръка с гримаса и възрази:

— Тоналистите не казват това. Ние казваме „Резонирай чисто и вярно“ — втренчи се упорито се в тях, докато го изричаше.

Мария тръшна вратата зад него в мига, щом той прекрачи прага.

Цитра я погледна, сякаш я виждаше за пръв път.

— Не те бях виждала да се държиш така с никого досега! — изрече смаяно. — Защо беше толкова ужасна с него?

Тя отклони очи, може би малко засрамена от себе си.

— Не обичам тоналисти.

— И Косач Годар не ги обичаше.

Мария насочи остър поглед към Цитра. Цитра очакваше да ѝ се разкрещи, но тя не го направи.

— Това сигурно е единствената тема, по която сме били в съгласие с него — заяви. — Но разликата е, че аз уважавам правото им да съществуват въпреки антипатията ми към тях.

Цитра беше уверена, че това е самата истина, тъй като нито веднъж, откакто бяха заедно, не бе станала свидетел Мария да е подложила на Прибиране тоналист. За разлика от Косач Годар, който се бе опитал да обезлюди цял един манастир, преди Роуан да го ликвидира.

Отново се почука на вратата, при което и двете подскочиха, но този път беше поръчаният румсървис. Седнаха да се хранят, а Мария погледна памфлета, който тоналистът беше оставил, и изрече присмехулно:

— „Прояви чувствителност към резонанса“. Има само едно място, където това ще резонира. — И го запрати право в кошчето за боклук.

— Приключи ли? — попита я Цитра. — Може ли сега да ядем на спокойствие?

Мария въздъхна, погледна храната си, а после я бутна встрани.

— Като бях малко по-млада от теб, брат ми се присъедини към тоналистки култ. — Помълча известно време, преди да продължи. — Когато го виждахме, а това се случваше много рядко, ни дрънкаше врели-некипели. После изчезна. Научихме, че паднал и си ударил главата и тъй като нямал лечебни нанити и бил лишен от лечение, умрял. Изгорили тялото му, преди да пристигне линейка дрон, за да го откара за съживяване. Защото това правят тоналистите.

— Ужасно съжалявам, Мария.

— Беше много, много отдавна.

Цитра не каза нищо, за да даде на Мария време, колкото ѝ бе нужно. Знаеше, че най-големият дар, който можеше да поднесе на своя ментор, бе да слуша.

— Никой не знае кой е основал първия тоналистки култ, нито пък защо — продължи Мария. — Може би на хората им е липсвала вярата от Епохата на смъртните и са искали отново да открият това чувство. Или пък е било нечия представа за шега. — Тя като че отново потъна в мислите си, после се отърси от тях. — Така или иначе, когато Косач Фарадей ми предложи възможността да стана Косач, приех с ентусиазъм. Исках да намеря начин да защитя останалите от семейството си от подобни ужасни неща, та макар това да означаваше самата аз да върша ужасни неща. Станах Малката мис Убийство, а когато помъдрях, се превърнах в Гранд дамата на смъртта.