Нил Шустерман - Бурята

Къщата на Брамс нямаше как да бъде сбъркана. Беше добре поддържан викториански дом, като слязъл от картинка с орнамент в бебешкосиньо — същия като на робата на Брамс. Планът бе да проникне през страничен прозорец, да изчака връщането на Брамс и да го приклещи в собствения му дом. Яростта на Роуан се разгаряше с приближаването му и в този момент се сети за нещо, казано му от Косач Фарадей: „Никога не пристъпвай към Прибиране ядосан. Макар гневът да изостря сетивата ти, той притъпява преценката ти, а преценката на един Косач никога не бива да бъде замъглена“.

Ако Роуан се бе съобразил със заръката на Косач Фарадей, нещата можеха да се развият много различно.

Косач Брамс оставяше малтийската си болонка да си свърши работата на чиято предна морава си избереше, а Брамс не можеше да си прави труда да почиства след кучето. Откъде накъде това да е негов проблем? А и съседите му никога не се оплакваха. Ала в този ден на връщане от закуска кучето се бе позапекло и се бавеше. Наложи се да повървят допълнително, докато най-сетне Реквием приклекна на заснежената морава на семейство Томпсън.

След като остави подаръче за Томпсънови, Брамс откри подарък и за себе си, очакващ го в дневната му.

— Хванахме го да се прехвърля през прозореца, Ваша чест — уведоми го един от пазачите в къщата. — Още преди да е успял да влезе, го цапардосахме.

Роуан лежеше на пода здраво овързан и със запушена уста — отново в съзнание, но замаян. Не можеше да повярва на собствената си глупост. Как не му хрумна след последната среща с Брамс, че той ще се обкръжи с телохранители? Цицината на главата, където го бе фраснал един от тях, бе изтръпнала и започваше да спада. Нанитите му бяха настроени на ниска степен, но все пак освобождаваха болкоуспокояващи и го караха да се чувства леко упоен. Или пък може да бе получил мозъчно сътресение от удара. Ситуацията се влошаваше от непрестанния лай на противната болонка, която отгоре на всичко му налиташе, сякаш да го нападне, но в последния миг хукваше надалеч. Роуан обичаше кучета, но от това му се искаше да има Косачи за кучешко Прибиране.

— Говеда! — изсумтя Брамс. — Толкова ли не можахте да го проснете в кухнята, а не в дневната? Оцапал ми е с кръв белия килим!

— Простете, Ваша чест.

Роуан се опита да се пребори с въжето, но то само повече се затегна около него.

Брамс отиде до масата за хранене, където бяха разположени оръжията на Роуан.

— Красота! — възкликна. — Ще ги добавя към личната си колекция. — После свали пръстена от ръката на Роуан. — А този поначало никога не е бил твой.

Роуан се опита да го наругае, но, естествено, не успя заради запушената си уста. Изви гръб в дъга, при което въжето се впи плътно в него и той нададе гневен стон, а кучето заджавка още по-силно. Роуан знаеше, че всичко това предоставя на Брамс тъкмо желаното от него шоу, но не можеше да се въздържи. Накрая Брамс инструктира телохранителите си да го сложат да седне на стол и после лично извади парцала от устата му.

— Ако имаш да кажеш нещо, говори — нареди той.

Вместо да заприказва, Роуан се възползва от възможността да заплюе Брамс в лицето, с което си спечели плесник с опакото на дланта.

— Аз те оставих да живееш! — изкрещя Роуан. — Можех да те подложа на Прибиране, но те оставих да живееш! А ти ми се отплати, като отиде да прибереш баща ми!

— Ти ме унижи! — писна в отговор Брамс.

— Малко ти беше! — не закъсня да му викне Роуан.

Брамс погледна пръстена, който бе свалил от ръката на Роуан, и го тикна в джоба си.

— Ще ти призная, че след твоето нападение се вгледах внимателно в себе си и подложих действията си на преоценка — каза Брамс. — Но после реших, че няма да се оставя да бъда тормозен от разбойник. Не възнамерявам да се променям заради такъв като теб!

Роуан не беше изненадан. Грешката си бе негова, задето бе решил, че змията би поискала да бъде нещо различно от змия.

— Бих могъл да ти упражня Прибиране и да те изгоря, както би сторил ти на мое място — заяви Брамс, — само че още се ползваш от онзи случаен имунитет, даден ти от Косач Анастасия, така че ще ме накажат за нарушаване на имунитет. — Той поклати глава. — Колко ни спъват собствените ни правила.

— Сигурно сега ще ме предадеш на Форума на Косачите.

— Бих могъл — отвърна Брамс — и там ще се радват да те подложат на Прибиране, щом имунитетът ти изтече другия месец. — После се ухили широко. — Само че няма да кажа на Форума, че съм пипнал неуловимия Косач Луцифер. Ние имаме далеч по-интересни планове за теб.