Нил Шустерман - Бурята

— Чух за татко — промълви. — Аз… ужасно много съжалявам…

— Беше кошмарно, Роуан. Косачът седна пред пианото ни и засвири. Накара всички ни да слушаме.

Роуан направи гримаса. Знаеше за ритуала на Брамс, съпровождащ Прибирането. Не можеше да си представи, че на семейството му се е наложило да понесе това.

— Казахме му, че си бил стажант при Косач. Макар не ти да бе избраният, надявахме се, че това ще го накара да размисли, но не се получи.

Той не ѝ каза, че вината е негова. Искаше да ѝ го признае, но разбираше, че това само щеше да я обърка и да я накара да задава нови въпроси, на които нямаше да може да отговори. Или пък отново се проявяваше като страхливец.

— Как го понасят другите?

— Държим се — отговори майка му. — Отново имаме имунитет, така че това е някаква малка утеха. Съжалявам, че не беше тук. Иначе Косач Брамс и на теб щеше да даде имунитет.

При тази мисъл Роуан усети у него да се надига гняв. Принуди се да го заглуши, като блъсна с юмрук по контролното табло.

— Предупреждение! Насилствено поведение и/или вандализъм ще доведат до изхвърлянето ви от превозното средство — съобщи колата. Той я игнорира.

— Моля те, ела си у дома, Роуан. Ужасно много ни липсваш.

Странно, изобщо не им бе липсвал по време на стажуването. В семейство, голямо колкото неговото, отсъствието му почти не се усещаше. Но явно Прибирането променяше нещата. Живите се чувстваха по-уязвими и ценни един за друг.

— Не мога да си дойда у дома — каза ѝ. — И моля те, не питай защо, тъй като това само ще влоши нещата. Искам да знаете, че обичам всички ви… и… ще се обадя, когато мога. — После затвори без нито дума повече.

Сълзи замъглиха зрението му и той отново блъсна с юмрук по таблото, предпочел тази болка пред вътрешната.

Колата незабавно намали ход, отби край пътя и вратата се отвори.

— Моля, напуснете превозното средство. Изхвърлен сте поради насилствено поведение и/или вандализъм и ви е забранено да използвате всякакъв обществен транспорт през следващите шейсет минути.

— Дай ми секунда — каза ѝ той.

Имаше нужда да помисли. Сега пред него имаше два пътя. Макар да знаеше, че Форумът на Косачите активно се мъчеше да предотврати нова атака срещу Цитра и Косач Кюри, нямаше вяра в способностите им. Неговите шансове можеше и да не са по-добри, но той дължеше на Цитра да се опита. От друга страна, налагаше се да коригира грешката си и трайно да приключи живота на Косач Брамс. Някаква тъмна сила у него му подсказваше първо да пристъпи към отмъщението и да не чака, но той не ѝ се поддаде. Косач Брамс нямаше да му избяга, след като Цитра бъдеше спасена.

— Моля, напуснете превозното средство.

Роуан слезе и колата отпътува, като го остави насред нищото. Прекара часа си на наказание да върви край шосето и да се чуди има ли някой в Средмерика толкова съкрушен, колкото него.

Грейсън Толивър се заключи в апартамента си и отвори прозорците, за да пусне вътре студа, после се пъхна в леглото под плътните завивки. Така бе правил като малък, когато светът го довеждаше до отчаяние. Можеше да изчезне под юрганчето си, което го предпазваше от студенината на света. Много години бяха изминали, откакто не бе изпитвал потребност да се оттегли в зоната на комфорт от детството си. Но сега имаше нужда да накара останалия свят да изчезне, та макар и за няколко минути.

Когато го правеше в миналото, Бурята го оставяше сам на себе си за около двайсет минути. После кротко му заговаряше. „Грейсън — питаше го, — тревожи ли те нещо? Имаш ли желание да си кажеш какво ти тежи?“ Той винаги отговаряше „Не“, но накрая се разприказваше и Бурята неизменно успяваше да го накара да се почувства по-добре. Защото го познаваше повече от всеки друг.

Но ето че сега биографията му бе заличена — старата му самоличност бе изместена от криминалните деяния на Главореза от моста. Познаваше ли го вече дори и Бурята? Или като останалия свят и тя вярваше, че е какъвто сочеха официалните сведения за него?

Възможно ли бе и паметта на Бурята за него да бе изместена? Каква ужасна съдба, ако и самата Буря бе убедена, че той е закоравял неприемлив, който получава удоволствие от това да причинява временна смърт на хората. Бе достатъчно да пожелае собствената му памет да бъде подменена. Бурята можеше да го превърне в някой друг не само по име, но и по душа. И Главореза от моста, и Грейсън Толивър щяха да изчезнат завинаги, без той изобщо да помни кои са били. Нима би било толкова лошо?