Нил Шустерман - Бурята

Накрая вратата се отвори, но не агент Тракслър влезе през нея. Беше жена. Носеше обувки с високи токчета, които чаткаха по пода, докато вървеше. Косата ѝ бе оранжева с кадифена текстура, а червилото бе твърде ярко за лицето ѝ.

— Добро утро, Главорез — поздрави го, щом седна. — Аз съм агент Крийл, новият ти надзорник. Как си днес?

— Чакайте… как така сте новият ми надзорник?

Тя взе да пише нещо в таблета си и въобще не го погледна.

— Не бях ли достатъчно ясна?

— Но… но аз трябва да говоря с Тракслър.

Накрая тя го погледна. Скръсти любезно ръце върху масата и се усмихна.

— Ако ми дадеш шанс, Главорез, ще установиш, че съм също толкова квалифицирана, колкото агент Тракслър. С времето може дори да ме приемеш като приятел. — Отново насочи очи към таблета си. — Запознах се с твоя случай. Ти си доста интересен млад човек.

— Доколко сте запозната със случая ми? — поиска да узнае Грейсън.

— Досието ти е доста подробно. Израснал си в Гранд Рапидс. Дребни провинения в гимназията. Умишлено хвърляне под автобус, което те е вкарало в значителен дълг.

— Не тия неща — прекъсна я Грейсън, като се опитваше да не позволи паниката да проличи в гласа му. — Онова, дето го няма в досието ми.

Тя вдигна поглед към него с известна предпазливост.

— Какви неща?

Очевидно не беше посветена относно мисията му, а това значеше, че този разговор нямаше да отведе доникъде. Припомни си какво му беше казала Пюрити — да вбеси агента си. Нямаше желание да вбесява агента си. Искаше само тя да се махне.

— Майната ти! Трябва да говоря с агент Тракслър.

— Боя се, че не е възможно.

— Как ли пък не е! Докарай Тракслър тук, и то на мига!

Тя остави таблета си и пак го изгледа. Не започна да спори, не реагира на агресивното му поведение. Нито пък му предложи отработената си усмивка на агент на Облака. Изражението ѝ бе някак замислено. Почти искрено. Почти съчувствено, но не докрай.

— Съжалявам, Главорез, но агент Тракслър бе подложен на Прибиране миналата седмица.

Грейсън беше зашеметен от този обрат на събитията. Можеше единствено да се взира в агент Крийл, докато тя говореше.

— Знам, че Прибирането никога не е приятно и не идва в удобен момент — каза тя, — но дори ние в Интерфейса на властта не сме недосегаеми за него. Косачите могат да приберат когото си искат и ние нямаме думата по въпроса. Така е устроен светът. — Отдели миг да погледне към таблета си. — Според документацията си прехвърлен под наша юрисдикция преди месец, което означава, че не си имал много време да изградиш близост с агент Тракслър и не може да твърдиш, че отношенията ви са били чак толкова задълбочени. Всички съжаляваме за загубата му, но можем да я преодолеем. Дори ти.

Тя го погледна в очакване на отговор, но той все още не можеше да открие такъв. Тя прие мълчанието му за съгласие и продължи.

— Както виждам, каскадата ти на моста „Макинак“ е пратила двайсет и девет души във временна смърт и върху теб е паднало задължението да платиш за съживяването им. От прехвърлянето ти насам живееш от Гарантирания основен доход. — Тя поклати глава неодобрително. — Сам си наясно, че ако се хванеш на работа, ще печелиш повече и по-бързо ще изчистиш дълга си, нали? Защо да не ти назнача среща с нашия център по заетостта? Ако искаш работа, ще я получиш. И то такава, която, сигурна съм, ще харесваш. Имаме сто процента трудова заетост и деветдесет и три процента удовлетвореност — а това включва и екстремните неприемливи като теб.