Нил Шустерман - Бурята

За Свещеното острие това бе символично и много важно питие — едновременно сладко и горчиво, а и доста опиващо в достатъчното количество. Винаги му припомняше онзи славен ден, когато бунтовете бяха потушени и светът накрая се установи в настоящото си мирно състояние. При московските бунтове на съпротива повече от десет хиляди души изпаднаха в състояние на временна смърт, но нито един живот не беше изгубен за разлика от бунтовете в Епохата на смъртните. Всички убити бяха съживени и върнати при близките им. Разбира се, Форумът на Косачите намери за редно да подложи на Прибиране най-упоритите бунтовници, както и онези, които възразиха на Прибирането им. След това протестите бяха редки и на големи интервали.

Несъмнено бяха тежки времена. Днес всеки, който негодуваше срещу системата, бе игнориран с безразличие от Форума на Косачите и посрещан с разбиране от Бурята. В съвремието да бъде подложен някой на Прибиране поради мнението или поради поведението му се смяташе за сериозно нарушение на втората заповед на Косача, тъй като щеше да демонстрира предубеждение. Косач Кюри бе последната, поставила на истинско изпитание въпросната заповед преди сто години, като освободи света от последните политически фигури с лоша слава. Би могло да се сметне за нарушение на втората заповед, но нито един Косач не повдигна обвинение срещу нея. Косачите не изпитваха симпатия към политиците.

Служител от банята сервира на Ксенократ втори Московски коктейл. Още не бе отпил и глътка, когато служителят каза нещо извънредно странно:

— Достатъчно ли се сварихте, Ваша Светлост, или горещината тази година не ви бе достатъчна?

Свещеното острие никога не обръщаше особено внимание на служителите, които го обслужваха тук. Бяха безшумни и ненатрапчиви, както го изискваше работата им. Рядко някой, камо ли прислужник, се бе обръщал към него с подобно неуважение.

— Моля? — изрече той с премерена доза негодувание и се обърна към служителя. На Свещеното острие му отне само миг да разпознае младежа. Не носеше черна роба, а белезникавата униформа на работещ в банята. Не изглеждаше по-застрашителен сега, отколкото първия път, когато Ксенократ го видя преди близо две години — тогава бе невинен стажант. Сега вече у него нямаше нищо невинно.

Ксенократ положи всички усилия да скрие ужаса си, но се опасяваше, че той прозира под престореното му хладнокръвие.

— Дошъл си да ме ликвидираш ли, Роуан? Ако е така, приключвай, ненавиждам чакането.

— Изкушавате ме, Ваша Светлост, но колкото и да се мъча, не бих могъл да открия в миналото ви нещо, което да ви спечели окончателна смърт. В най-лошия случай заслужавате едно напляскване, както са наказвали непослушните деца в Епохата на смъртните.

Ксенократ бе оскърбен, но повече от всичко облекчен, че нямаше да умре.

— Да не би тогава да си дошъл да се предадеш, за да бъдеш съден за гнусните си деяния?

— Не и след като ме чакат още толкова много „гнусни деяния“, които да извърша.

Ксенократ отпи от питието си и в същия миг забеляза, че горчивият вкус надделява над сладкия.

— Няма да се измъкнеш от тук, нали знаеш? Навсякъде има гвардейци.

Роуан сви рамене.

— Както влязох, така и ще изляза. Забравяте, че съм обучен от най-добрите.

И макар на Ксенократ да му се щеше да се изсмее презрително, знаеше, че младежът е прав. Покойният Косач Фарадей беше възможно най-добрият ментор, що се отнасяше до психологическата нагласа у един Косач, а Косач Годар бе ненадминат учител по отношение на бруталната страна на призванието им. Събрано заедно това означаваше, че Роуан Дамиш не се е появил тук по дребен въпрос.

Роуан бе наясно, че с идването си тук се излага на риск, и съзнаваше, че неговата самоувереност може да се окаже фатален недостатък. Но опасността също така го възбуждаше. Ксенократ робуваше на навиците си, така че след малко проучване Роуан знаеше точно къде ще се намира всяка вечер през Месеца на светлините.

При все многобройното гвардейско присъствие да се вмъкне в банята, не представляваше трудност. Роуан отдавна се бе уверил, че мъжете и жените от Гвардията на Острието макар и добре обучени за физическа отбрана, не се славеха с излишък на ум, нито пък с остра наблюдателност. Не беше учудващо — доскоро гвардията имаше повече представителна, отколкото защитна функция, тъй като рядко биваха заплашвани Косачи. Работата им бе да стърчат в хубавите си униформи и да изглеждат внушителни. Възложеше ли им се сериозна задача, изпадаха в тотално объркване.