Нил Шустерман - Бурята

Тракслър не си водеше бележки. Нищо не записваше. Никога не го правеше. Но винаги слушаше с наострени уши.

— Вече не е свободен от наблюдение, след като някой го държи под око — уточни Тракслър. — Тази персона има ли си име?

Грейсън се поколеба.

— Още не съм го научил — излъга той. — Но по-важни са хората, които тя познава.

— Тя? — Тракслър отново повдигна вежда и Грейсън безмълвно се наруга. Старал се бе с всички сили да не разкрива нищо за Пюрити, включително пола ѝ. А ето че го бе изтърсил и вече не можеше да стори нищо по въпроса.

— Да, мисля, че е свързана с някои доста сенчести личности, но още не съм се срещнал с тях. Те са хората, които би трябвало да ни тревожат, не тя.

— Това аз ще го преценя — отсече Тракслър. — Междувременно се постарай да проникнеш възможно най-дълбоко.

— Вече съм дълбоко — увери го Грейсън.

Тракслър се вгледа право в очите му.

— По-дълбоко.

Грейсън установи, че когато беше с Пюрити, не мислеше за Тракслър и за мисията си. В главата му бе само тя. Нямаше съмнение, че е забъркана в криминална дейност, при това не само престорени престъпления като при повечето неприемливи, а истински.

Пюрити знаеше начини да минава под радара на Бурята и ги преподаде на Грейсън.

— Ако Бурята знаеше всичко за мен, би ме преместила надалеч, както е сторила с теб — каза му Пюрити. — После ще разбърника нанитите ми, за да ми вдъхне щастливи мисли. Като нищо може и напълно да подмени паметта ми. Бурята ще ме излекува. А аз не искам да бъда излекувана. Искам да съм по-лоша от неприемлива, истински лоша, отвсякъде.

Той никога не бе разсъждавал за Бурята от гледната точка на непокаял се неприемлив. Дали бе нередно Бурята да променя цялата същност на човек? Не трябваше ли на лошите да се даде свобода да си бъдат лоши, без да им се осигуряват предпазни мрежи? Такава ли бе Пюрити? Носеше ли у себе си злина? Грейсън нямаше отговори на настойчивите въпроси, задръстили съзнанието му.

— Ами ти, Главорез? — попита го тя. — Искаш ли да бъдеш лош?

През деветдесет и девет процента от времето той знаеше отговора. Ала когато бе в прегръдките ѝ и цялото му тяло вибрираше от усещането за близостта ѝ, когато чистият кристал на съвестта му бе раздробен на късчета, отговорът му бе непоколебимо „да“.

Третото от прибиранията на Косач Анастасия бе най-сложно за изпълнение. Субектът бе актьор на име сър Албин Олдрич. „Сър“ бе измислена титла, тъй като никой вече не бе посвещаван в рицарско звание, но звучеше много по-внушително за актьор с класическо обучение. Цитра знаеше каква е професията му, когато го подбра за Прибирането, и подозираше, че ще иска театрален край, какъвто тя на драго сърце щеше да му осигури — но молбата му учуди дори нея.

— Искам Прибирането ми да се извърши като част от представлението на Шекспировата пиеса „Юлий Цезар“, в която ще играя главната роля.

Очевидно в деня, след като го бе набелязала за Прибиране, той и репертоарната му трупа бяха изоставили постановката, която репетираха, и бяха започнали да се подготвят за единично представление на прочутата трагедия от Епохата на смъртните.

— Пиесата носи малко смисъл за нашето време, Ваша чест — обясни ѝ той. — Но ако Цезар не просто се преструва, че умира, а бъде подложен на Прибиране, нищо чудно публиката да го преживее и запомни, както е ставало в Епохата на смъртните.

Косач Константин побесня, когато Цитра му предаде молбата.

— Категорично не! Всеки може да е сред тази публика!

— Именно — каза му Цитра. — И всеки присъстващ там или ще работи в театъра, или ще има предварително закупен билет. Което означава, че ще може да проверите всички преди вечерта на представлението. Ще разберете, ако има някой, на когото мястото не е там.

— Ще се наложи да удвоя контингента на гвардейците под прикритие. На Ксенократ няма да му хареса.

— Ако уловим виновника, много ще му хареса дори — изтъкна Цитра и Косач Константин нямаше как да не се съгласи.

— В случай че решим да предприемем това — каза той, — ще подчертая пред Свещеното острие, че е станало по твое настояване. Ако стане така, че се провалим и се стигне до окончателната ти смърт, вината ще е твоя и само твоя.

— Ще го преживея — увери го Цитра.

— Тъкмо това няма да се случи — поправи я Константин.

— Изникна работа — каза Пюрити на Грейсън. — Точно каквато търсиш. Не може да се сравнява със спускане по водопад със сал, но е достатъчно вълнуваща, че да остави отпечатък.