Нил Шустерман - Бурята

Изсипаха течността в основата на няколко от решетките на килията. Киселината започна да прояжда желязото, вдигнаха се зловонни пари, които натовариха лечебните нанити в дробовете им. За по-малко от пет минути успяха да изкъртят решетките и да избягат.

В затворническия блок цареше истинска лудница. Сега, след като повечето от „арестантите“ се бяха нахранили и се бяха изтръгнали от плен, се бяха заели да разнебитят мястото. Пазачи ги гонеха, те гонеха пазачите. Имаше престрелки с храна и юмручни боеве. При схватка на някого с пазачите, пазачите неизменно губеха, без значение колко яки изглеждаха и колко добре бяха въоръжени. Накрая половината от тях се озоваха заключени в килии и станаха обект на подигравки от страна на неприемливите. Останалият персонал заплашваше да повика някаква част, наречена „национална гвардия“, за да потуши бунта. Голяма веселба падаше.

Накрая Грейсън и Пюрити успяха да се доберат до офиса на коменданта. Изритаха самия комендант оттам и в мига, в който вратата бе заключена, Пюрити подхвана отново започнатото в килията.

— Тук достатъчно уединено ли ти е? — попита го, но не изчака отговор.

Пет минути по-късно — когато бе докарала Грейсън до възможно най-безпомощно състояние — тя размени ролите.

— Ще ти кажа тайна — прошепна в ухото му. — Ти не се озова по случайност в моята килия, Главорез. Аз го уредих.

Сякаш от нищото в ръката ѝ се материализира нож. Той мигом започна да се бори, но напразно. Бе по гръб, неспособен да помръдне — тя го бе приковала. Притисна върха на ножа към голите му гърди, точно под гръдната кост. Един тласък нагоре би пронизал сърцето му.

— Не мърдай, че току-виж ръката ми се отплеснала.

Той нямаше избор. Бе оставен напълно на нейната милост. Ако наистина бе неприемлив, щеше да предвиди такъв развой на събитията, но се оказа твърде доверчив.

— Какво искаш?

— Въпросът не е аз какво искам, а ти какво искаш — отвърна тя. — Знам, че подпитваш наоколо за работа. Истинска работа. Такава, дето да ти разтупка сърцето, както се изразяваш. Така че приятелите ми насочиха вниманието ми към теб.

Тя се вгледа в очите му, сякаш се опитваше да разчете нещо там, после стисна още по-здраво ножа.

— Ако ме убиеш, просто ще бъда съживен — припомни ѝ той. — А теб ИВ ще те перне през ръцете.

Тя увеличи натиска върху ножа. Той изпъшка. Уплаши се, че тя ще го вкара до дръжката, но всъщност той само леко одраска кожата му.

— Кой е казал, че искам да те убивам?

После отдръпна ножа, докосна малката раничка на гърдите му и лапна пръста си.

— Просто исках да се уверя, че не си робот — обясни. — Бурята ги използва да ни шпионират, знаеше ли това? Ето как Бурята вижда на места, където няма камери. Роботите взеха да изглеждат все повече като истински хора. Но кръвта им си остава на вкус като машинно масло.

— А моята какъв вкус има? — осмели се да попита Грейсън.

Тя се наведе по-близо към него.

— На живот — прошепна в ухото му.

През останалата част от вечерта до затварянето на клуба Грейсън Толивър, наричан още Главореза от моста, изживя зашеметяващо разнообразие от онова, което животът имаше да предложи.