Нил Шустерман - Бурята

— Сериозно?

— Да. Преструват се, че се опъват, но накрая го правят, нали това им е работата. В крайна сметка това е ресторант.

И тогава Грейсън отгатна целта на мястото.

— От нас се очаква да избягаме, така ли?

Пюрити пак му отправи немирната си усмивчица.

— Леле, колко бързо схващаш.

Той не беше сигурен искрено ли го казва, или го подиграва. Но във всеки случай му хареса да го чуе.

— Винаги има път за бягство, от нас зависи да го открием — каза му тя. — Понякога е таен коридор, друг път е пила, скрита в храната. Или пък няма уловки и инструменти, всичко зависи от нашата съобразителност. Ако не успеем по никой начин, пазачите са лесни за надхитряване. Такава им е работата — да играят глупаци.

Грейсън чу викове и шум от тичащи крака да отекват в сградата. Друга двойка клиенти току-що бе офейкала.

— Е, какво да бъде? — попиша Пюрити. — Вечеря, бягство или откровения със съквартиранта?

И преди той да успее да отговори, тя залепи целувка на устата му — такава, каквато не бе изживявал дотогава. Когато приключи, той не се сети да каже друго освен:

— Аз съм Главореза.

На което тя отвърна:

— Не ми пука — и отново го целуна.

Пюрити изглеждаше повече от готова да доведе нещата докрай, но надзъртащите пазачи и минаващите покрай килията им затворници им се хилеха похотливо и дюдюкаха, от което Грейсън изпитваше крайно неудобство. Отдръпна се.

— Хайде да избягаме — предложи — и… да си намерим по-добро място за опознаване.

Тя изключи от скорост също тъй бързо, както бе включила.

— Дадено. Но не си въобразявай, че задължително ще проявя интерес по-късно.

Тя повика пазач, след като бе настояла първо да се нахранят, и поръча бонфиле.

— Нямаме — отвърна пазачът.

— Абе я донеси и не знай много — отсече тя.

Пазачът си тръгна със сумтене и се върна след пет минути със сгъваема масичка, върху която бе поставена чиния с толкова бонфиле, че и на кон би му приседнало, допълнителни съдове и вино в бяла пластмасова бутилка.

— На ваше място не бих пил виното — предупреди ги пазачът. — Другите затворници много си изпатиха от него.

— Изпатиха си? — учуди се Грейсън. — Как точно си изпатиха?

Пюрити го срита под масичката достатъчно силно, че да активира нанитите му за болка. Това го накара да млъкне.

— Благодаря — рече Пюрити. — Омитай се сега.

Пазачът се озъби, излезе от килията и отново ги заключи.

Пюрити се обърна към Грейсън.

— Трябва да си доста тъп — посочи. — Това с виното беше намек за нас.

При по-внимателен оглед се оказа, че на бутилката е написано предупреждение за биоопасност. Явно бе предназначено за още по-тъпи от него клиенти, предположи той.

Пюрити отвъртя капачката и килията мигом се изпълни с остра химическа воня, от която очите на Грейсън се насълзиха.

— Какво ти казах! — възкликна Пюрити. Затвори бутилката и я остави за финала на вечерята. — Ще измислим какво да правим със съдържанието, след като се наядем. Не знам за теб, но аз умирам от глад.

Докато се хранеха, тя говореше с пълна уста, бършеше устни с ръкава си и удавяше всичко в кетчуп. Беше точно типът кошмарно гадже, за което родителите му биха го предупредили, ако изобщо ги бе грижа. Много му хареса, че е такава. Тя бе истинска антитеза на предишния му живот!

— Е, с какво се занимаваш? — поинтересува се момичето. — Искам да кажа, когато не се шляеш по клубове. Ходиш ли на работа, или просто цицаш Бурята като половината загубеняци, които се наричат неприемливи?

— За момента разчитам на Гарантирания основен доход — каза ѝ той. — Но това е само защото съм нов в града. Още си търся работа.

— И твоето Облаче не е успяло да ти намери нищо?

— Моето кое?

— Надзорника ти от Облака, тъпчо. Облачетата обещават работа на всеки, който я иска, как така ти още търсиш?

— Моето Облаче е некадърник — заяви Грейсън, защото предполагаше, че подобно изявление е в стила на Главореза. — Мразя го.

— Защо ли не съм изненадана?

— Бездруго не искам работата, дето ИВ ще ми даде. Искам такава, която да ме устройва.

— И каква точно би те устроила?

Сега бе негов ред да ѝ отправи палава усмивка.

— Такава, от която кръвта ми ще закипи. Каквато Облачето ми изобщо не би ми предложило.

— Момчето с очи на невинно кутре си търси белята — подразни го Пюрити. — Чудя се какво ли ще направи, като я намери.

Тя облиза устни, а после ги обърса с ръкава си.

Виното се оказа някакъв вид киселина.

— Флуоро-флеровиева, ако не се лъжа — каза Пюрити. — Това обяснява пластмасовата бутилка. Вероятно е тефлонова, защото химикалът би проял всичко друго.