Нил Шустерман - Бурята

Първото от трите Прибирания на Косач Анастасия беше на жена, която бе решила да се размаже от най-високата сграда във Фарго — град, който не беше прочут с високи сгради. И все пак четирийсет етажа бяха повече от достатъчни да свършат работата.

Косач Константин, половин дузина други Косачи и цяла фаланга офицери от Гвардията на Острието се скриха на стратегически места около покрива, в самата сграда и из околните улици. Те бдително чакаха, нащрек за тайния убийствен заговор зад планирания убийствен заговор.

— Ще боли ли, Ваша чест? — попита жената, като погледна отвъд ръба на заледения, обвяван от силен вятър покрив.

— Не ми се вярва — отговори ѝ Анастасия. — И дори да заболи, ще е само за част от секундата.

За да бъде официално Прибиране, жената не можеше да скочи сама, Косач Анастасия трябваше да я бутне. Странно, но за Цитра да блъсне жената от покрива, бе далеч по-неприятно, отколкото да използва оръжие. Припомни ѝ онзи ужасен момент, когато като дете блъсна друго момиче под камион. Разбира се, момичето бе съживено и след няколко дни отново беше на училище, сякаш нищо не се бе случило. Само че този път съживяване нямаше да има.

Косач Анастасия изпълни каквото трябваше да стори. Жената умря по график без фанфари, но и без инцидент и семейството ѝ целуна пръстена на Анастасия, като прие тържествено годината си на имунитет. Цитра бе едновременно облекчена и разочарована, че никой не изскочи да посегне на живота ѝ.

Следващото Прибиране на Косач Анастасия след няколко дни не се оказа така просто.

— Искам да бъда преследван с арбалет — заявил бе мъжът от Брю Сити. — Желанието ми е ловът да продължи от изгрев до залез в гората край дома ми.

— Ами ако се спасиш от лова, без да бъдеш подложен на Прибиране? — попита го Цитра.

— Ще изляза от гората и ще се оставя да ме Приберете — отвърна той, — но в случай, че оцелея през целия ден, семейството ми ще получи две години имунитет вместо една.

Косач Анастасия кимна утвърдително със стоическия и официален маниер, който бе усвоила от Косач Кюри. Беше определен периметър, маркиращ границите, в които мъжът можеше да се крие. Отново Косач Константин и екипът му следяха за външни хора и подозрителни движения.

Мъжът си въобразяваше, че е равностоен противник на Цитра. Не беше. Тя го проследи и повали след по-малко от час преследване. Една-единствена стрела в сърцето. Беше милостиво Прибиране като всички, които Косач Анастасия изпълняваше. Той бе мъртъв, преди още да падне на земята. И все пак, макар да не беше издържал до края на деня, тя даде на семейството му две години имунитет. Знаеше, че ще я въртят на шиш на конклава, но не я беше грижа. През цялото време, докато траеше Прибирането, нямаше и знак за заговор срещу нея.

— Би трябвало да си облекчена, не разочарована — каза ѝ Косач Кюри същата вечер. — Това сигурно означава, че само аз съм била мишената, а ти можеш да си отдъхнеш.

Но самата Мария ни най-малко не си беше отдъхнала и не само защото тя бе вероятната мишена.

— Боя се, че тук не опира просто до вендета срещу мен или теб — сподели Косач Кюри. — Това е смутно време, Анастасия. Витае твърде много насилие. Копнея за простичките дни, когато ние, Косачите, нямаше от какво да се боим освен от ножовете на собствената ни съвест. А сега съществуват врагове сред враговете.

Цитра подозираше, че има някаква истина в това. Атаката срещу тях бе само тънка нишка от много по-мащабен гоблен, който не можеха да съзрат от мястото, където стояха. Усещаше с всяка фибра на тялото си, че зад хоризонта се спотайва нещо огромно и застрашително.

— Установих контакт.

Агент Тракслър повдигна вежда.

— Разказвай, Грейсън.

— Моля, не ме наричайте така. Казвайте ми Главорез. По-лесно ми е.

— Ами добре тогава, Главорез, разправи ми за този твой контакт.

До този ден седмичните им надзорнически срещи бяха протичали безметежно. Грейсън докладваше колко добре се адаптира към образа на Главореза от моста и колко ефективно се инфилтрира в местната култура на неприемливите.

— Не са толкова лоши — увери той Тракслър. — Повечето поне.

На което Тракслър отговори:

— Да, аз също установих, че въпреки поведението си неприемливите са безобидни. Повечето поне.

Странното бе, че Грейсън се оказа привлечен към онези, които не бяха безобидни. Към една по-точно. Пюрити.

— Има една персона — съобщи той на Тракслър. — Предложи ми работа. Не знам подробности, но съм наясно, че е в нарушение на закона на Бурята. Мисля, че цяла група хора действа в сектор, свободен от наблюдение.