Нил Шустерман - Бурята

В момента в света има 12 187 Косачи, като всеки подлага на Прибиране пет души седмично. Ала за да се стигне до нулев прираст на населението, след като човечеството достигне точката на насищане, ще са необходими 394 429 Косачи, като всеки от тях трябва да прибира по сто души на ден.

Не е свят, който бих искала да видя… но мнозина от Косачите биха приветствали такъв.

И те ме плашат.

Бе минала седмица от срещата им с Косач Константин, а нито Цитра, нито Мария бяха извършили и едно Прибиране. Отначало Цитра помисли, че отдих от всекидневното Прибиране би ѝ се отразил добре. Никога не бе изпитвала удоволствие от забиването на нож или дърпането на спусъка на огнестрелно оръжие, не ѝ беше приятно да вижда как светлината напуска очите на поелия от нея смъртоносна отрова, но това да си Косач променяше човека. През първата година от пълноправната ѝ дейност като Косач бе стигнала до неохотно примирение с тази професия, която я беше избрала. Изпълняваше Прибирането със състрадание, вършеше си работата добре и бе започнала да се гордее с това.

И Цитра, и Мария взеха да отделят все повече време да водят записки в косаческите си дневници — макар че без Прибиране имаше все по-малко материал за писане. Все още „странстваха“, както се изразяваше Мария, от град на град, никъде не се задържаха повече от ден-два и никога не планираха накъде ще поемат, докато не стегнеха багажа си. Цитра установи, че дневникът ѝ започва да прилича на пътепис.

Онова, за което Цитра не пишеше, бе цената, която тялото на Косач Кюри плащаше в следствие на бездействието им. Без ежедневния лов, който я държеше във форма, тя бе започнала да се раздвижва по-бавно сутрин, мислите ѝ се отплесваха, докато говореше, и сякаш постоянно бе уморена.

— Може би ми е време за подмладяване — сподели тя с Цитра.

Мария никога преди не бе споменавала за подмладяване. Цитра не знаеше как да го тълкува.

— На каква възраст би искала да се върнеш?

Косач Кюри се престори, че разсъждава по въпроса, сякаш не го бе обмисляла от известно време насам.

— Може би бих се спряла на трийсет или трийсет и пет.

— Ще запазиш ли косата си сребриста?

Тя се усмихна.

— Разбира се, това ми е търговската марка.

Никой близък на Цитра не се бе подмладявал. Имаше съученици, чиито родители пренастройваха възрастта си, както им скимне и според настроението си. Неин учител по математика се бе върнал след дълъг уикенд практически неузнаваем. Бе превключил на двайсет и една годишна възраст, а другите момичета в класа си шушнеха колко секси бил станал, от което Цитра буквално я побиваха тръпки. Макар връщането на трийсетгодишна възраст да не променеше чак толкова много Косач Кюри, пак щеше да е смущаващо. Цитра съзнаваше, че проявява себичност, но все пак ѝ каза:

— Повече те харесвам каквато си сега.

Мария се усмихна и отвърна:

— Може би ще изчакам до следващата година. Физическа възраст шейсет е добра за превключване. Точно на шейсет бях при миналото подмладяване.

Но сега бяха участнички в игра, която можеше да вдъхне живот и на двете им. Три Прибирания и всичките през Месеца на светлината и старовремския празничен сезон — като трите духа на Коледа: Минало, Настояще и Бъдеще, почти забравени във времената след Епохата на смъртните. Духът на миналото означаваше твърде малко, когато годините бяха обозначавани с имена, не с цифри. И за болшинството от хората бъдещето не бе нищо друго освен неизменчиво продължение на настоящето, като за въпросните духове не оставаше къде да идат освен в забрава.

— Прибирания по празниците — напевно изрече Мария. — Кое би могло да е по-старовремско от смъртта?

— Ужасно ли е да се каже, че ги очаквам с нетърпение? — попита Цитра по-скоро сама себе си, отколкото Мария. Би могла да се оправдае, че всъщност няма търпение да примами техния нападател, но това би било лъжа.

— Ти си Косач, мила. Не бъди тъй сурова към себе си.

— Нима твърдиш, че Косач Годар е бил прав? Че в един перфектен свят дори Косачите би трябвало да изпитват наслада от работата си?

— Не, разбира се! — изрече Мария с подобаващо негодувание. — Простичкото задоволство, че си добър в това, което правиш, е много различно от това да се радваш, че отнемаш живот. — Тя се вгледа продължително в Цитра, улови нежно ръцете ѝ и каза: — Самият факт, че си измъчвана от този въпрос, означава, че си истински достоен Косач. Брани съвестта си, Анастасия, и не ѝ позволявай да повехне. Тя е най-ценното притежание на Косача.