Нил Шустерман - Бурята

— Спуснах се с автомобилна гума, не със сал — уточни той. — Що за работа е?

Любопитството, което изпита, се равняваше на тревогата му. Вече бе привикнал към този модел на живот — през деня се движеше в средите на неприемливите, нощите прекарваше с Пюрити. Тя беше като природна стихия от някогашните времена. Ураган, преди Бурята да съумее да укроти унищожителната им мощ. Земетресение, преди да се научи как да преразпределя ужасяващите трусове в хиляди по-слаби. Тя беше необузданият свят — и макар Грейсън да си даваше сметка, че я възвеличава по абсурден начин, позволяваше си да го прави, както напоследък си позволяваше всеки свой каприз. Дали въпросната работа щеше да промени всичко дотук? Агент Тракслър му бе поръчал да проникне по-дълбоко. Сега се намираше в самите дълбини на своята неприемливост и никак не беше сигурен, че иска да се покаже на повърхността, за да поеме въздух.

— Всичко ще обърнем наопаки, Главорез — каза му тя. — Ще маркираме света, както го правят животните, и ще оставим зад себе си миризма, която никога няма да изчезне.

— Харесва ми — кимна той. — Но ти още не си ми казала какво точно ще правим.

Тя се усмихна. Не беше обичайната ѝ лукава усмивка, а по-широка и плашеща. И много по-съблазняваща.

— Ще си убием двама Косачи.

Свещеното острие Ксенократ се наслаждаваше на къпането си. Пищната баня в римски стил бе построена специално за него. Той оповести обаче, че това е обществено съоръжение. Имаше много отделни помещения, където всеки би могъл да се възползва от успокояващите минерални води. Разбира се, в личното му помещение не бе позволен достъп на външни хора. Не би понесъл да седи сред изпаряващата се пот на непознати.

Банята му бе по-обширна от стандартните — с големината на плувен басейн, украсена над и под повърхността на водата с многоцветни мозаечни плочки, оформящи картини от живота на ранните Косачи. Банята изпълняваше две функции за Свещеното острие. Първо, тя бе убежище, където можеше да комуникира с дълбините на душата си сред горещата вода, поддържана при температура на границата на издръжливостта му. Второ, бе място за делови срещи. Често канеше други Косачи или видни граждани от средмериканската общност, за да обсъждат важни проблеми. Изслушваха се предложения, сключваха се сделки. И тъй като повечето от гостите му не бяха привикнали към горещината, Свещеното острие винаги бе в позиция на отявлено предимство.

Годината на капибарата отиваше към края си и Свещеното острие посещаваше банята си все по-често. За него това бе начин да се очисти от старата година и да се подготви за новата. А тази година имаше много за отмиване. Не толкова от собствените му действия, колкото от тези на други, полепнали по него като воняща дреха. От всички неприятни неща, случващи се през мандата му.

Повечето от службата му като Средмериканско Свещено острие бе протекла мудно и без особени събития — но последните години бяха наваксали с нещастия и интриги. Той се надяваше спокойният и ненапрегнат размисъл да му помогне да загърби всичко това и да го подготви за предстоящите трудности.

Пиеше обичайния си Московски коктейл. Предпочитаната от него напитка представляваше смесица от водка, джинджифилова бира и лайм. Кръстена бе на прословутия град в Транссибирския регион, където бяха избухнали последните бунтове на съпротива. Това бе още в ранните дни на Епохата на безсмъртие, когато Бурята за пръв път бе въздигната на власт, а Форумът на Косачите получи контрол над смъртта.