Нил Шустерман - Бурята

На Роуан му беше достатъчно просто да се облече като служител на банята и да се държи, сякаш тук му е мястото, за да влезе, а пазачите не му обърнаха никакво внимание.

Роуан се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава. В къпалното помещение на Свещеното острие нямаше гвардейци, всички бяха в коридора зад затворената врата, което означаваше, че могат да проведат хубав разговор на четири очи.

Той седна на ръба на ваната, където ароматът на евкалипт в парата бе силен, и потопи пръст в твърде горещата вода.

— За малко не се удавихте в басейн не много по-голям от този — отбеляза Роуан.

— Колко мило, че ми го припомняш — отвърна Свещеното острие.

Тогава Роуан заговори делово.

— Имаме едно-две неща за обсъждане. Първо, бих искал да ви отправя предложение.

Ксенократ му се изсмя насреща.

— Кое те кара да мислиш, че бих обмислил предложение, направено от теб? Във Форума на Косачите не преговаряме с терористи.

Роуан се ухили широко.

— Хайде сега, Ваша Светлост, не е имало нито един терорист от стотици години. Аз съм просто разсилен, който почиства нечистотията в тъмните ъгли.

— Похватите ти са във висша степен незаконни.

— Наясно съм, че мразите Косачите от новия ред не по-малко от мен самия.

— Към тях трябва да се подхожда дипломатично — настоя Ксенократ.

— Към тях трябва да се подхожда с решителни действия — възрази Роуан. — И многото ви опити да ме проследите не идват от желание да ме спрете, а от неудобство, че не сте способен да ме заловите.

Ксенократ остана смълчан за миг. После попита с глас, пълен с неприязън:

— Какво искаш?

— Много е просто. Престанете да издирвате мен, а вложете всичките си усилия да откриете кой се опитва да убие Косач Анастасия. В замяна аз ще спра с „похватите“ си. Поне в Средмерика.

Ксенократ бавно и продължително изпусна дъх, очевидно облекчен, че искането не беше от невъзможните.

— Ако искаш да знаеш, вече изтеглихме най-добрия си — и единствен — разследващ от твоя случай и му възложихме да открие нападателите на Косачите Анастасия и Кюри.

— Косач Константин?

— Да. Така че бъди спокоен, правим всичко по силите си. Не искам да изгубя двама добри Косачи. Всяка от тях струва колкото десет от онези, които ти забърсваш като „разсилен“.

— Радвам се да чуя, че го казвате.

— Не съм го казал — заяви Ксенократ. — Категорично ще отхвърля всякакво обвинение, че съм го изрекъл.

— Не се бойте — успокои го Роуан. — Както казах, не вие сте врагът.

— Приключихме ли? Мога ли да си продължа къпането на спокойствие?

— Още нещо. Искам да знам кой подложи на Прибиране баща ми.

Ксенократ се обърна и го погледна. Дали зад възмущението му, че е притиснат в ъгъла по този начин, в изражението му не се четеше състрадание? Роуан не можеше да прецени дали то е искрено, или престорено. Дори без тежките си роби този човек все още бе обвит в толкова много непрозрачни слоеве, че бе трудно да се разбере къде е истината при него.

— Да, чух за това. Съжалявам.

— Наистина ли?

— Бих казал, че е нарушение на втората заповед, защото ясно демонстрира предубеждение към теб. Но предвид това как те възприема Форумът, надали някой би повдигнал обвинение срещу Косач Брамс.

— Нима казахте… Косач Брамс?

— Да, безличен човек, лишен от вдъхновение. Може да си е мислел, че като подложи баща ти на Прибиране, ще си спечели някаква слава. Мен ако питаш, това го прави още по-жалък.

Роуан не каза нищо. Ксенократ нямаше представа колко тежко го бе поразила новината. По-болезнено от пронизване с хладно оръжие.

Ксенократ остана втренчен в него за миг и успя да разчете поне част от мислите му.

— Виждам, че вече се каниш да нарушиш обещанието си и да ликвидираш Брамс. Имай приличието да изчакаш поне до Нова година и да ми дадеш малко покой, докато отминат Старовремските празници.

Роуан все още бе толкова зашеметен от онова, което Свещеното острие му бе съобщил, че не можа да отвори уста да заговори. Би бил идеалният момент Ксенократ да вземе надмощие, като се възползва от това, че събеседникът му е изваден от равновесие, но вместо това той каза само:

— Сега най-добре си върви.

Накрая Роуан намери гласа си.

— Защо? За да извикате гвардейците в мига, щом отворя вратата?

Ксенократ отхвърли тази мисъл с махване на ръка.

— И какъв смисъл би имало? Сигурен съм, че няма да си им по силите. Ще им прережеш гърлата или ще им избодеш сърцата, та да се налага съживяване. По-добре да се измъкнеш под носовете на тези безполезни некадърници също така лесно, както си влязъл, и да спестиш неудобства на всички ни.