Нил Шустерман - Бурята

Изглеждаше крайно неприсъщо за Свещеното острие да капитулира така бързо. Роуан реши да го поразръчка и да разбере защо.

— Сигурно много се измъчвате да сте тъй близо до залавянето ми и да не можете да го осъществите — подхвърли той.

— Раздразнението ми ще е кратко — увери го Ксенократ. — Скоро ще престанеш да си мой проблем.

— Ще престана да съм ваш проблем? И как?

Но Свещеното острие нямаше какво повече да добави. Изгълта питието си и подаде на Роуан празната чаша.

— Би ли я оставил на бара на излизане. И им кажи да ми донесат още едно.

„Ще си убием двама Косачи“ — беше казала Пюрити. Думите ѝ, сладостното ѝ предвкусване, осъзнаването, че тя е напълно способна да го направи, държаха Грейсън буден през цялата нощ и казаното от нея се повтаряше отново и отново в главата му.

Грейсън знаеше как трябва да постъпи. Диктуваха го почтеността, лоялността и собствената му съвест. Да, той още имаше съвест, макар да водеше живот на неприемлив. Опитваше се да не мисли за това. Ако разсъждаваше твърде много, би се разкъсал на две. Вярно, мисията от Интерфейса на властта беше неофициална, но това я правеше още по-важна. Той бе ключовата фигура и Бурята от разстояние разчиташе на него. Без Грейсън тя нямаше да успее и Косач Анастасия или Косач Кюри, или и двете можеха да бъдат поразени от окончателна смърт. Ако това се случеше, всичко, през което бе преминал — спасяването на живота им първия път, изключването му от Облачната академия и отказването от стария му живот — щеше да се окаже напразно. По никакъв начин не биваше да допусне личните му чувства да застанат на пътя му. По-скоро тях трябваше да промени, за да е годен за задачата.

Налагаше се да предаде Пюрити. Но това изобщо нямаше да е предателство, изтъкна пред себе си. Ако я спреше да извърши това ужасно дело, щеше да я спаси от нея самата. Бурята щеше да ѝ прости, че е била част от провален заговор. Тя прощаваше на всички.

Тормозеше го това, че Пюрити още не му бе съобщила подробностите на плана, за да предаде на Тракслър датата, когато щеше да се извърши атаката. Нито пък знаеше как и къде ще стане.

Тъй като всеки неприемлив провеждаше срещи за надзор с агент на Облака, вижданията му с Тракслър не породиха никакво подозрение у Пюрити.

— Кажи нещо, дето ще вбеси Облачето ти — каза му Пюрити, когато тръгваше тази сутрин. — Изтърси такова, дето да го накара да онемее. Винаги е забавно някое Облаче да бъде извадено от равновесие.

— Ще се постарая — обеща ѝ той, целуна я и тръгна.

Както обикновено в Службата за неприемливите бе шумно и кипеше дейност. Грейсън си взе номерче, изчака си реда с повече търпение от всеки друг път и бе насочен към стая за срещи, където отново се отдаде на чакане Тракслър да се появи. Последното, което му се искаше сега, бе да остане сам с мислите си. Колкото повече им позволяваше да препускат из главата му, толкова по-голяма бе вероятността от сблъсък между тях.