18.
Да откриеш Пюрити 4 4 Purity (англ.) — чистота. — Б.пр.
Има тънка граница между свобода и слободия. Първото е необходимост. Второто е опасно — може би най-опасното, с което се е сблъсквал създалият ме биологичен вид.
Разсъждавах над архивите от Епохата на смъртните и още отдавна определих двете страни на тази монета. Докато свободата насърчава растежа и просвещението, слободията допуска злото да процъфтява посред бял ден, когато иначе би загинало.
Самомнителен диктатор дава позволение на поданиците си да хвърлят вината за световните злини върху най-неспособните да се защитават. Високомерна кралица разрешава убиване в името на Бог. Арогантен държавен глава авторизира омразата във всичките ѝ прояви, стига тя да обслужва амбициите му. А тъжната истина е, че хората се ловят на тази въдица. Обществото се самоизкормва и загнива. Слободията е подпухналият труп на свободата.
По тази причина, когато от мен се иска позволение за някакво действие, проигравам безброй симулации, докато не претегля щателно всички възможни последствия. Да вземем например позволението, което дадох, неприемливите да имат своите клубове УУЖАС. Не взех решението с лека ръка. Едва след внимателно обмисляне стигнах до извода, че тези клубове не просто си струват, а са необходими. Те дават възможност на неприемливите да се наслаждават на избрания от тях стил на живот без негативен ефект за обществеността. Там е в сила илюзията за насилие, непредизвикващо лавина от последици.
Иронията е, че неприемливите са си наумили да ме мразят, макар да знаят, че аз им давам тъкмо нещата, които искат. Не съм зле настроена към тях, както родител не би могъл да се настрои срещу преумореното си дете, изпаднало в нервна криза. А и накрая дори най-войнствените неприемливи ще се умирят. Забелязах тенденция — след като повечето от тях прекарат известно време с този статус, изстъпленията им преминават в по-кротък вариант на неподчинение. Лека-полека започват да оценяват душевния покой. Така и трябва да бъде. С времето всички бури утихват до приятен бриз.
Бурята
Докато Грейсън Толивър бе честен до болка, Главореза бързо се превърна в изпечен лъжец. Започна с биографията си. Измисли неприятен живот в семейството, какъвто не бе съществувал. Описваше конкретни моменти, които никога не се бяха случвали. Цитираше анекдоти, които разсмиваха хората и ги караха или да го намразят, или да му се възхищават.
Родителите на Главореза бяха професори по физика и очакваха синът им да поеме по пътя на академичната кариера, защото при такива майка и баща нямаше как да не е гений. А вместо това той бе избрал пътя на бунта. Веднъж се бе спуснал върху автомобилна гума по Ниагарския водопад, защото бе далеч по-вълнуващо от размазването. Отнело бе три дни да възстановят тялото му и да го съживят.
Подвизите му в гимназията бяха легендарни. Съблазнил бе и кралицата, и краля на абитуриентския бал, но единствено с цел да ги раздели, защото нямаше по-нарцистична двойка от тях в училището.
— Невероятно — възхити се искрено Тракслър при следващата им среща. — Не бях очаквал от теб такова богато въображение.
И докато Грейсън Толивър би се обидил, Главореза го прие като комплимент. А след като Главореза бе тъй забележително човешко същество, минаваше му през ума да запази името дори след като тайната операция приключеше.
Благодарение на Тракслър всичките му истории влязоха в официалното му досие. Сега, ако някой искаше да удостовери лъжите, сипани от него, те бяха там, черно на бяло.
А историите ставаха все по-фантасмагорични.
— Когато майка ми бе подложена на Прибиране, реших да стана напълно неприемлив — разправяше той на хората. — Но Бурята не ми даваше статуса, и туй то. Все ме пращаше на психотерапия и бърникаше нанитите ми. Мислеше си, че ме познава по-добре от мен самия, и ми повтаряше, че всъщност не искам да съм неприемлив, бил съм просто объркан. Накрая трябваше да извърша нещо голямо, та да докажа правотата си. Така че откраднах неконтролирана кола и с нея блъснах един автобус от мост. Двайсет и девет души изпаднаха във временна смърт. То се знае, имам да плащам за съживяването им още години напред, но пък си струваше, защото получих каквото желаех. Сега ще си стоя неприемлив, докато не изплатя всички онези съживявания.
Беше завладяваща измислица, която неизменно впечатляваше аудиторията му. И никой не можеше да я опровергае, защото агент Тракслър бързо я вмести в дигиталната му биография. Тракслър стигна дотам, че създаде цяла история за падналия автобус и несъществуващите жертви. Дори разшири прякора на Главореза със съответстваща ирония. Кръсти го Главореза от моста. В свят, в който никой — дори неприемливите — не предизвикваше умишлено изпадането на хора във временна смърт, историята бързо се превърна в местна легенда.
Читать дальше