Нил Шустерман - Бурята

Заведението изглеждаше точна реплика на епохата, но имаше нещо, което нарушаваше духа му — сред спретнатите младежи тук-там се мяркаха неприемливи, които изобщо не бяха на място там. Един такъв с умишлено разпарцаливени дрехи се натрапи в сепаре, където седеше щастлива двойка.

— Изчезни — заяви той на як на вид типичен мерикански младеж, примерно Били, облечен с пуловер с инициал. — Искам да се опозная с твоето момиче.

Били, то се знае, отказа да напусне и заплаши неприемливия, че „ще го млати до следващия вторник“. Неприемливият реагира, като се изправи, извлече юнака от сепарето и подхвана бой. Едрият младеж всякак превъзхождаше хърбавия неприемлив — по размери и сила, а най-вече по външност. Всеки път, щом младежът замахнеше с юмрук, не уцелваше, докато пестниците на неприемливия нямаха пропуск. Накрая хубавият младеж побягна, като виеше от болка, и заряза приятелката си, която сега изглеждаше силно впечатлена от изпълнението на неприемливия. Той седна насреща ѝ, а тя се приведе към него, сякаш вече бяха истинска двойка.

На друга маса неприемливо момиче влезе в словесен двубой с хубавка дебютантка в розова блузка. Конфронтацията завърши с това, че неприемливата сграбчи блузката на опонентката си и я съдра. Хубавкото момиче не ѝ отвърна, само скри лице в шепи и зациври.

В дъното някакъв друг Били мрънкаше, защото изгубил всички пари от татенцето в залог на билярд срещу безмилостен неприемлив, който не спираше да сипе обиди насреща му.

Но какво ставаше тук?

Грейсън седна на бара, като му се щеше да изчезне в черната дупка на косата си, докато не се ориентира в разните драми, разиграващи се наоколо.

— Какво ще обичате? — попита наперена келнерка зад бара. На униформата ѝ бе избродирано името „Бабс“.

— Ванилов шейк, моля — каза той. Защото това се поръчваше в подобно заведение, нали така?

— Охо, „моля“ — засмя се келнерката. — Не се чува често тук.

Бабс му донесе шейка, пъхна вътре сламка и рече:

— Да ти е сладко.

Напук на желанието на Грейсън да изчезне, до него седна друг неприемлив. Беше мършав като същински скелет.

— Ванилов? Ха стига бе! — възкликна той.

Грейсън се напъна да докара подходящото поведение.

— Проблем ли имаш? Що не ти го лисна в лицето тогава и не си поръчам друг?

— Не бе — възрази Скелета. — Не в мен се очаква да го лиснеш.

Онзи му смигна и на Грейсън най-сетне му просветна. Схвана естеството на заведението и неговата цел. Скелета го наблюдаваше да види какво ще направи и Грейсън осъзна, че за да се впише — ама истински — трябва да е на ниво в ситуацията. Така че привика Бабс.

— Хей — тросна ѝ се. — Шейкът ми не струва.

Бабс предизвикателно постави ръце на кръста си.

— И аз какво да направя?

Грейсън посегна към шейка си. Тъкмо се канеше да го изсипе върху бара, когато Скелета светкавично грабна чашата и запрати съдържанието ѝ срещу Бабс, като оля цялото ѝ лице, от което започна да се стича ванилова сметана, а една от захаросаните черешки се пъхна в джобчето на гърдите ѝ.

— Той каза, че шейкът му не струва — процеди Скелета. — Направи му друг!

Бабс с оклепаната си униформа само въздъхна и промърмори:

— Пристига ей сегичка.

После се запъти да приготви нов шейк.

— Ей тъй се прави — рече неприемливият.

Представи се като Закс. Беше малко по-възрастен от Грейсън — може би двайсет и една годишен — но нещо у него подсказваше, че не за пръв път е на тази възраст.

— Не съм те виждал тук — каза.

— Интерфейсът на властта ме изпрати тук от север — отвърна му Грейсън, смаян от способността си да измисли версия в крачка. — Твърде много ядове създавах, та Бурята реши, че ми трябва ново начало.

— Ново място, където да създаваш ядове — уточни Закс. — Готино.

— По нашия край нямаме клубове като този — посочи Грейсън.

— Абе, вие на север сте много изостанали. Тук клубовете УУЖАС са последният писък на модата.

Обясни, че УУЖАС било съкращение от Ултра Утопичен Жест към Анахронистичното Съществуване. Всички тук — без неприемливите, естествено — били служители. Дори разните Билита и Бетита. Работата им била да понасят всички приумици на неприемливите. Губели при сбивания, позволявали да бъдат замеряни с храна, да им крадат гаджетата. И Грейсън прие, че това е само за разгрявка.

— Тези заведения са страхотни — каза му Закс. — Тук можем да вършим каквото си поискаме, дето навън няма да ни се размине.

— Да, но не е истинско — посочи Грейсън.