Нил Шустерман - Бурята

— Имаме насока откъде са доставени материалите за експлозивите — каза им Константин. — Знаем и къде са сглобени и дори сме набелязали превозното средство, което ги е докарало, но все още не сме наясно за извършителите.

Ако Бурята можеше да прихне презрително, би го направила. Тя знаеше точно кой е изработил експлозивите, кой ги е поставил и е опънал жицата, свързана с детонатора. Но да сподели с Форума на Косачите онова, което знаеше, би било грубо нарушение на Разделението Косачи-държава. Най-многото, което можеше да стори, бе индиректно да мотивира Грейсън Толивър да предотврати смъртоносната експлозия. Ала макар Бурята да знаеше кой е поставил експлозивите, знаеше също така, че това не са истински отговорните индивиди. Те бяха просто пешки, придвижвани от много по-способна ръка. Ръката на някого достатъчно хитър и предпазлив, че да избегне засичане — и то не само от Форума на Косачите, а от самата Буря.

— Трябва да обсъдя с теб методите ти на Прибиране, Анастасия — каза Косач Константин.

Косач Анастасия се размърда неспокойно на мястото си.

— Това вече бе обсъдено на конклава, имам всички права да върша Прибирането по своя начин.

— Не става дума за правата ти като Косач, а за твоята безопасност — уточни Косач Константин.

Косач Анастасия понечи да възрази, но Косач Кюри я възпря със съвсем леко докосване по ръката.

— Нека Косач Константин довърши каквото има да каже — предложи тя.

Косач Анастасия дълбоко пое дъх, задържа го и после го изпусна. Бурята подозираше, че Косач Кюри вече отгатва в каква посока ще говори Константин. А виж, Бурята нямаше защо да гадае, тя знаеше.

Цитра, от друга страна, нямаше никаква представа. Но си мислеше, че е наясно какво ще каже Косач Константин, и макар да се постара да изобрази внимание на физиономията си, вече формулираше своя отговор.

— Може да е трудно да бъдат проследени твоите движения, Косач Анастасия, затова пък е много лесно да бъдат проследени тези на хората, които си маркирала за Прибиране — посочи Косач Константин. — Всеки път, когато някой от тях се свърже с теб, за да уреди време и място за своето Прибиране, това дава лесна възможност на враговете ти да те ликвидират.

— Досега съм си екстра — изтъкна тя.

— Да — кимна Косач Константин. — И ще си бъдеш екстра до момента, когато вече не си. Именно затова помолих Свещеното острие Ксенократ да те освободи от Прибиране, докато заплахата не отмине.

Точно това Цитра бе очаквала да чуе от него, така че мигом парира:

— Освен ако не нарушавам някоя от Заповедите за Косачи, дори Свещеното острие няма право да ми нарежда какво мога или не мога да правя. Аз съм автономна и стоя над всички закони също като вас.

Отговорът ѝ не подтикна Косач Константин към спор, нито той прояви несъгласие и това разтревожи Цитра.

— Да, разбира се, отвърна той. — Не съм казал, че си принуждавана да спреш Прибирането, а че си освободена от задълженията си. Тоест, ако не изпълниш квотата си, няма да бъдеш санкционирана.

— Е, в такъв случай — с нетърпящ възражение тон изрече Косач Кюри — аз също ще отложа Прибирането. — После повдигна вежди, сякаш идеята ѝ бе хрумнала току-що. — Може да идем в Ендура! — Тя се обърна към Косач Анастасия. — След като сме в принудителна почивка, защо да не я превърнем в истинска ваканция?

— Отлична идея — отбеляза Косач Константин.

— Не ми трябва ваканция — упорстваше Цитра.

— Ами тогава го приеми като образователно пътуване! — възкликна Косач Кюри. — Всеки младши Косач трябва да обходи Острова на Издръжливото сърце. Това ще ти даде контекст и връзка с естеството на работата ни и причините да я вършим. Току-виж дори си се срещнала с Върховното острие Кало!

— Ще видиш сърцето, на което е кръстен островът — добави Константин, сякаш това би я примамило. — Също и Хранилището на реликвите и бъдещето, а то не може да бъде посетено от всеки, но аз съм близък с Върховния Косач Хемингуей от Световния съвет на Косачите. Обзалагам се, че той може да уреди индивидуална обиколка.

— Аз самата никога не съм влизала в Хранилището — рече Косач Кюри. — Чувала съм, че било много впечатляващо.

Косач Анастасия вдигна ръце нагоре.

— Стига! — изпъшка. — Колкото и примамливо да звучи едно пътуване до Ендура, не забравяйте, че имам тук отговорности, които не мога да загърбя просто така. Има още близо трийсет души, които съм набелязала за Прибиране. Инжектирани са с отрова, която ще ги убие след месец. Не това е начинът, по който искам да ги подложа на Прибиране.