Нил Шустерман - Бурята

— Поседи с мен, ако нямаш нищо против. Тази зала е тъй величествена и строга, че не приканва към самота.

И тъй, тя затвори портата, надзърна да се увери, че вън няма никого, който да ги види, а после му помогна да отвори прозрачния пластмасов калъф, в който бе поставен взетият от него от полицата том. Седна насреща му на голямата каменна маса в центъра на залата. Той не даде обяснение на очевидния въпрос, увиснал във въздуха помежду им, така че на нея ѝ се наложи да го зададе.

— Как така се озовахте тук, Ваша чест? — попита го тя.

— Със самолет и с ферибот — отвърна той с усмивка. — Я ми кажи, Мюнира, защо избра да работиш за Форума на Косачите, след като се провали в стажа си?

Тя се наежи. Това ли бе начинът да я накаже, задето бе задала нежелан от него въпрос?

— Не съм се провалила — отговори. — Имаше място само за един израбийски Косач в края на стажа ми, а кандидатите бяха петима. Така че един бе избран, а четирима — не. Да си сред неизбраните не е равносилно на провал.

— Прости ми, не исках да те обидя или да покажа неуважение — каза той. — Просто съм заинтригуван, че разочарованието не те е настроило срещу Форума на Косачите.

— Заинтригуван, но не изненадан?

— Малко неща ме изненадват — усмихна се Косач Фарадей.

Мюнира вдигна небрежно рамене, сякаш неуспешният ѝ стаж за Косач отпреди три години беше без значение.

— Тогава ценях Форума на Косачите, ценя го и сега — заяви тя.

— Разбирам — кимна той и внимателно отгърна страница в стария дневник. — А доколко лоялна си на системата, която те отхвърли?

Мюнира стисна челюсти, без да е сигурна какво се надяваше да чуе той, нито пък какъв щеше да е действителният ѝ отговор.

— Имам работа. Върша я. Гордея се с нея — отсече.

— И е редно да е така. — Той погледна към нея, вътре в нея. — Може ли да споделя с теб моята оценка за Мюнира Атруши? — попита я.

— Имам ли избор?

— Винаги има избор — каза той, което си беше полуистина в пълния смисъл на думата.

— Добре. Споделете оценката си за мен.

Той предпазливо затвори стария дневник и насочи пълното си внимание към нея.

— Ти мразиш Форума на Косачите толкова, колкото го и обичаш — подхвана. — Поради това искаш да станеш незаменима за него. Надяваш се с времето да се превърнеш в най-големия авторитет в света за дневниците, съхранявани в тази библиотека. Това ще ти даде власт върху цялата история на Косачите. Тази власт ще е твоята безмълвна победа, защото ще знаеш, че Форумът на Косачите ще се нуждае повече от теб, отколкото ти от него.

Внезапно Мюнира леко изгуби равновесие, сякаш пустинните пясъци, погълнали градовете на фараоните, се разместиха под краката ѝ, готови да приберат и нея. Как можеше той да прозира толкова надълбоко в душата ѝ? Как можеше да облича в думи чувства, които не бе определяла и пред себе си? Бе я разчел съвършено по един напълно освобождаващ я, но и притеснителен начин.

— Виждам, че съм прав — каза той простичко. Отправи ѝ онази своя усмивка, която бе едновременно сърдечна и палава.

— Какво искате, Косач Фарадей?

И накрая той ѝ каза.

— Искам да идвам тук вечер след вечер, докато не намеря онова, което търся, в тези стари дневници. И искам ти да запазиш моята самоличност в тайна, да ме предупреждаваш, ако пристигне някой, докато върша своето проучване. Обещай ми да не оповестяваш пред Форума на Косачите факта, че съм още жив. Можеш ли да направиш това за мен, Мюнира?

— Ще ми кажете ли какво търсите? — попита тя.

— Няма как да го направя. Би могла да бъдеш принудена да го признаеш, ако ти го доверя. Не бих те поставил в такова положение.

— Но бихте ме поставили в неизбежното положение да укривам присъствието ви.

— Нищо неизбежно няма в него — отвърна той. — Всъщност подозирам, че за теб е голяма чест да ти поверя тайната си.

Отново беше прав.

— Не ми харесва да представяте нещата така, сякаш ме познавате по-добре от мен самата.

— Но това е истината. Да познавам хората, е част от работата ми като Косач.

— Не важи за всички Косачи — отбеляза тя. — Има такива, които стрелят, кълцат и отравят без уважението, което вие винаги сте показвали към субектите си на Прибиране. Едничката им грижа е да отнемат живот, не да опознават душите на хората.

За миг грижливо овладяното поведение на Фарадей бе нарушено от искра на гняв, но това не бе гняв към нея.

— Да, Косачите от „новия ред“ демонстрират възмутително незачитане спрямо значимостта на задачата си. Това е част от причината да дойда тук.