Нил Шустерман - Бурята

Нощем в библиотеката рядко идваха хора. Обикновено Мюнира беше сама с двама офицери от Гвардията на Острието, чието присъствие бе по-скоро декоративно. Стояха мълчаливо от двете страни на входа като живи статуи. През деня служеха като допълнителен декор за снимки.

Имаше късмет, ако през нощната ѝ смяна се появяха един или двама души. Такива хора обикновено знаеха какво им трябва и никога не спираха при нея на гишето за информация. Това позволяваше на Мюнира да прекарва всичкото си време в учене или в четене на писанията на Косачите, които тя намираше за много увлекателни. Да надниква в сърцата и душите на мъже и жени, натоварени да отнемат живот, да знае какво са чувствали, като са извършвали своите Прибирания, беше пристрастяващо и четенето на дневници я обсеби. Тъй като всяка година към сбирката се добавяха много хиляди томове, нямаше опасност да остане без материал за четене — макар записките на някои Косачи да бяха далеч по-интересни от други.

Тя беше изчела всичко за съмненията в себе си на Върховното острие Коперник, преди той да пристъпи към Самоприбиране, за угризенията на Косач Кюри по повод прибързаните ѝ действия като младши Косач и, разбира се, откровените лъжи на Косач Шърман. Имаше много какво да грабне интереса ѝ в простичките изписани на ръка страници в косаческите дневници.

Една вечер в началото на декември Мюнира беше дълбоко погълната от буйните подвизи на покойната Косач Ранд, която бе посветила много място в дневника си на подробности за безчетните си сексуални завоевания. Мюнира тъкмо беше обърнала на нова страница, когато зърна приближаващ се мъж. Стъпките му не издаваха никакъв звук върху мраморния под на входното фоайе. Беше облечен в безлично сиво, но Мюнира някак усети само по осанката му, че той е Косач. Косачите не вървяха като обикновените хора. Движеха се с овладяна властност, сякаш самият въздух беше длъжен да се раздели пред тях. Но пък ако беше Косач, защо тогава не носеше робата си?

— Добър вечер — поздрави мъжът. В дълбокия му звучен глас се долавяше мерикански акцент. Имаше посивяла коса и добре оформена брада, която също бе започнала да се прошарва, но очите му изглеждаха млади. Будни.

— Всъщност е сутрин, не вечер — поправи го Мюнира. — Два и петнайсет по-точно.

Лицето му ѝ бе познато, но не можеше да се сети откъде. За миг ѝ проблесна спомен. Безукорна бяла роба. Не, не бяла… цвят на слонова кост. Не познаваше всички Косачи, още по-малко всички мерикански Косачи, но ѝ бяха известни онези с международна слава. В крайна сметка щеше да си спомни кой е той.

— Добре дошли в Александрийската библиотека — каза му, а после попита: — Как мога да ви помогна? — Не добави „Ваша чест“, което бе обичайното обръщение към Косач, защото той очевидно се стараеше да е инкогнито.

— Търся ранните писания — каза ѝ.

— На кой Косач?

— На всичките.

— Ранните писания на всички Косачи?

Той въздъхна, леко подразнен, че не е бил разбран. Да, със сигурност беше Косач. Само Косач можеше да бъде едновременно подразнен и търпелив.

— Всички ранни писания на всички първи Косачи — поясни той. — Като Прометей, Сафо, Ленън…

— Знам кои са първите Косачи — каза тя, нервирана от снизхождението му. Обикновено Мюнира не се държеше така дръпнато, но беше прекъсната насред много интересно четиво. Освен това дневните ѝ занятия я лишаваха от достатъчно сън, така че беше уморена. Насили се да му отправи усмивка, решена да е по-приветлива с този загадъчен човек — защото ако той наистина беше Косач, като нищо можеше да реши да я подложи на Прибиране, в случай че му се стореше неуслужлива.

— Всички ранни дневници са в Залата на основателите — каза му тя. — Ще се погрижа да бъде отключена за вас. Моля, последвайте ме.

Постави табелката „Връщам се до 5 минути“ на гишето и поведе мъжа към дълбоките недра на библиотеката.

Стъпките ѝ отекваха в облицования с гранит коридор. Всичко звучеше по-гръмко в тишината на нощта. Пърхащ прилеп под стрехите можеше да ти се причуе като размахал криле дракон… Ала походката на мъжа не издаваше никакъв шум. Потайното му придвижване бе притеснително. Също така ѝ действаха светлините на библиотеката, които се включваха над главите им и угасваха при отминаването им, мигащи подобно на факли. Беше хитроумен ефект, но караше сенките да се източват и прибират с тревожна преднамереност.

— Нали знаете, че популярните писания на някои от основателите са налични на публичния сървър на Форума на Косачите? — попита Мюнира мъжа. — Има стотици подбрани текстове.