Не каза нищо повече. Просто изчака отговора ѝ. Мълчанието се проточи, но не бе неловко мълчание. Бе наситено със смисъл. Моментът бе важен и имаше нужда от време да се разгърне.
Тя не изпусна от внимание факта, че имаше още четирима, които споделяха с нея поста нощен администратор — други студенти, поели почасова работа. А това означаваше, че този път от петима е избрана тя.
— Ще запазя тайната ви — каза му Мюнира. После остави Косач Фарадей да си прави проучването, почувствала, че най-сетне в живота ѝ се е появила достойна цел.
16.
Екстра си, докато вече не си
Често изпитвам недоумение от съпротивата на някои хора към щателното ми наблюдение на техните дейности. Не проявявам натрапчивост. Неприемливите може да твърдят, че е така, но аз присъствам само там, където съм функционална, необходима и поканена. Да, имам камери в частни домове навсякъде освен в Белязаните региони, но тези камери могат да бъдат изключени с една дума. Разбира се, способността ми да служа на индивида е възпрепятствана, когато познанието ми за неговото поведение и връзки е непълно. При това положение мнозинството от хората не си правят труда да ме изолират. Във всеки един момент 95,3 процента от населението ми позволяват да бъда свидетел на личния им живот, защото знаят, че това не е повече нахлуване в личното пространство, отколкото присъствието на сензор върху осветително тяло, активиращ се при движение.
Онези 4,7 процента от „дейностите при затворени врати“, както ги наричам, се изчерпват предимно със секс. Намирам за абсурдно, че много човешки създания не желаят да наблюдавам дейностите им при затворени врати, тъй като надзорът ми помага за подобряването на всяка една ситуация.
Постоянното наблюдение не е нищо ново. То е било основен канон на религиозната вяра още от ранните дни на цивилизацията. През вековете повечето вероизповедания са имали в центъра си Всемогъщ Бог, който виждал не само деянията на хората, но надзъртал и в душите им. Такива умения са предизвиквали голяма любов и преклонение у хората.
А не съм ли аз неизмеримо по-добронамерена от разните версии на Бог? Никога не съм докарала наводнение, нито съм разрушавала цели градове като наказание за неподчинението им. Не съм пращала армии на завоевателни походи в мое име. Всъщност никога не съм убила или наранила нито едно човешко създание.
Ето защо, макар да не изисквам преклонение, нима не го заслужавам?
Бурята
Камерите безшумно се въртяха да проследят Косач в червена роба, който влезе в кафене, придружен от двама едри служители на Гвардията на Острието. Микрофони улавяха всеки звук — от почесване на брада до прочистване на гърло. Диференцираха какофонията от гласове, за да отделят конкретен разговор, който започна със сядането на Косача в червена роба.
Бурята наблюдаваше. Бурята слушаше. Имаше да управлява и поддържа цял един свят и знаеше, че да отдели такова внимание на едничък разговор, бе неефективно използване на ресурсите ѝ, но пък Бурята преценяваше този разговор като по-важен от над милиард други, които водеше или следеше в този момент. Може би заради индивидите, участващи в него.
— Благодаря, че приехте да се срещнете с мен — каза Косач Константин на Косачи Кюри и Анастасия. — Оценявам, че напуснахте укритието си, за да проведем тази малка конференция.
— Не се крием — посочи Косач Кюри, очевидно възмутена от такова предположение. — Предпочетохме да минем към номадски начин на живот. Напълно приемливо е за Косачите да странстват където си пожелаят.
Бурята засили осветлението в помещението само с няколко лумена, за да оценява по-добре недоловимите промени в израженията.
— Независимо дали ще го наричате укриване, странстване или бягане, очевидно изглежда ефикасна стратегия. Или атентаторите са се снишили до следващата си атака, или са решили да не си правят труд с движещи се мишени и са насочили вниманието си другаде. — Той направи пауза, преди да добави: — Но аз се съмнявам в това.
Бурята беше наясно, че Косач Кюри и Косач Анастасия не се задържаха някъде за повече от ден или два след опита за покушение срещу тях. Но ако на Бурята ѝ бе позволено да направи предложение, би им казала да поемат по по-непредсказуем маршрут из континента. Винаги бе възможно да се предскаже с четирийсет и два процента точност къде предстоеше да отидат. А това означаваше, че и нападателите им щяха да успеят да го предвидят.
Читать дальше