Чак призори най-сетне заспа и сънищата му милостиво не бяха свързани със смута в будния му живот, а бяха изпълнени със спомени за едно по-простичко време, когато най-големите му грижи бяха оценките, отборните игри и навикът на приятеля му Тайгър да се подлага на размазване. Време, когато бъдещето сияеше ярко пред него, а той бе уверен, че е неуязвим и може да живее вечно.
14.
Тайгър и изумрудения косач
Няма голяма загадка в избора ми да установя за Белязаните региони закони и порядки, различни от тези в останалия свят. Просто разбирах нуждата от многообразие и социална иновация. Светът в голямата си част стана хомогенен. Такава е съдбата на една обединена планета. Отделните майчини езици стават вторични. Расите се преливат в приятен меланж от най-доброто от етносите с малки вариации.
Но в Белязаните региони различията са насърчавани и социалните експерименти изобилстват. Създадох седем такива — по един на всеки континент. Където бе възможно, запазих границите, дефиниращи района в Епохата на смъртните.
Особено много се гордея със социалните експерименти, провеждани във всеки от тези Белязани региони. Така например в Непал ходенето на работа е забранено. Всички граждани са свободни да се ангажират в рекреационни дейности по свой избор и получават много по-висок Гарантиран основен доход, отколкото в другите региони, така че да не се чувстват потиснати от неспособността да печелят прехраната си. В резултат това доведе до алтруистични и благотворителни начинания. Социалното положение на човек не се измерва по богатството, а по неговите състрадание и всеотдайност.
В Белязания регион Тасмания от всеки гражданин се изисква да избере биологична модификация, характеризираща стила му на живот — най-популярни са дишащите с хриле, което им дава възможност да съществуват като амфибии, и способните да летят — подобно на летящите катерици, с което популяризират летателния спорт и придвижването по въздух.
Разбира се, никой не е задължен да участва в тези експерименти — хората са свободни да живеят в Белязан регион или да го напуснат по свое желание. Увеличаването или намаляването на населението в даден Белязан регион са добри показатели, доколко са успешни уникалните за мястото закони. По този начин продължавам да усъвършенствам условията за живот на хората, като широко прилагам най-сполучливите социални програми в останалия свят.
Да си дойдем на думата за Тексас.
Това е регион, където се пробвам с добронамерена анархия. Съществуват малко закони и леки последствия от нарушаването им. Там не толкова управлявам, а по-скоро не се пречкам на пътя на хората и наблюдавам какво се случва. Резултатите са от смесен характер. Виждала съм хора да се издигат до лично съвършенство, както и други, падащи в жертва на дълбоко вкоренените си недостатъци. Тепърва ще решавам каква поука може да се извлече от този регион. Необходими са още проучвания.
Бурята
— Покажи нещо повече, щатен веселяко.
Необузданата жена Косач в яркозелено и с див поглед в очите изрита в краката Тайгър Салазар, подсече го и той се стовари тежко на тепиха. И защо изобщо го наричаха тепих, когато падането върху него бе също толкова болезнено, колкото и върху пода от тиково дърво на верандата на пентхауса, където провеждаха спаринг? Не че той възразяваше. Дори при нанити за болка, регулирани на най-ниска степен, бе започнал да се наслаждава на притока на ендорфини, който идваше с болките от тренирането. Беше дори по-хубаво от размазването. Вярно, след известно време човек започваше да се пристрастява към скачането от високи сгради, но същото важеше за ръкопашния бой, а за разлика от размазването при борбата всеки път бе различно. Единственото разнообразие при размазването бе, ако се удариш в нещо при летежа си надолу.
Той бързо отново се изправи на крака и зае бойна позиция, като нанесе достатъчно добри удари, че да ядоса Косач Ранд. Успя да я извади от равновесие и да я повали, а после се засмя, с което още повече я вбеси. Такова бе и намерението му. Избухливостта ѝ бе нейната слабост. Макар да бе много по-добра от него в бруталното бойно изкуство Бокатор на черната вдовица, сприхавият ѝ нрав я правеше небрежна и лесна за надхитряване. За миг помисли, че тя ще му се нахвърли. В безумието си бе способна да скубе, да дере очи и да дращи всеки участък оголена плът с нокти, които можеха да оставят бразди в камък.
Но не и днес. Днес тя контролираше буйната си природа.
Читать дальше