Нил Шустерман - Бурята

— Аз не моля за лично спасение — уточни Роуан. — Стремя се обаче да спася Форума на Косачите. И вярвам, че това е единственият начин да го постигна.

Фарадей отново го погледна, после тъжно поклати глава. Вече не беше гневен. Изглеждаше примирен.

— Ако искате да спра, ще трябва самият вие да прекратите живота ми — каза му Роуан.

— Не ме поставяй на изпитание, Роуан. Защото скръбта, която ще изпитам при ликвидирането ти, няма да спре ръката ми, почувствам ли, че то е необходимо.

— Но няма да го сторите. Защото дълбоко в себе си знаете, че онова, което аз върша, е необходимо.

Косач Фарадей остана смълчан известно време. Отново се загледа през прозореца. Беше започнал да вали сняг. На парцали. Щеше да направи земята хлъзгава. Хората щяха да падат, да удрят главите си. Тази вечер на съживителните центрове щеше да им се отвори работа.

— Твърде много Косачи загърбиха стария и верен подход — изрече Фарадей с тъга, която проникваше по-дълбоко, отколкото Роуан можеше да проследи. — Нима ще изтребиш половината Форум? Защото, доколкото виждам, Косач Годар е превърнат в мъченик от така наречения нов ред. Все повече Косачи започват да изпитват наслада от акта на убийство. Съвестта се превръща в пречка.

— Ще върша каквото трябва, докато вече не мога да го правя — бе единственият отговор на Роуан.

— И да премахваш Косач след Косач, това няма да спре прилива — поклати глава Фарадей. За пръв път изреченото от него породи съмнения у Роуан. Защото той знаеше, че Фарадей е прав. Без значение колко лоши Косачи отстранеше от уравнението, щяха да се появяват нови и нови. Косачите от новия ред щяха да вземат стажанти, жадуващи за смърт като убийците от Епохата на смъртните — от онези, пращани в затвори, за да прекарат остатъка от ограничения си живот зад решетки. Сега на този нов тип чудовища щеше да е позволено свободно и безнаказано да отнемат живот. Не това бяха искали основателите — но всички те отдавна се бяха подложили на Самоприбиране. А дори и някои да бяха още живи, каква власт имаха да променят нещата днес?

— Кое тогава би въздействало на прилива? — поиска да узнае Роуан.

Косач Фарадей повдигна вежда.

— Косач Анастасия.

Роуан не бе очаквал това.

— Цитра?

Фарадей кимна.

— Тя е свежият глас на разума и отговорността. Може да обнови старите идеали. Ето защо се боят от нея.

И тогава Роуан прочете нещо по-дълбоко по лицето на Фарадей. Разбра какво всъщност му казва той.

— Нима Цитра е в опасност?

— Така изглежда.

Внезапно целият свят на Роуан сякаш се завъртя около оста си. Смая се колко бързо можеха да се променят приоритетите му.

— Какво мога да сторя?

— И аз не знам точно… но ще ти кажа какво наистина ще сториш. Ще напишеш елегия за всеки убит от теб Косач.

— Вече не съм ви стажант. Не можете да ми давате заповеди.

— Не, но ако искаш да отмиеш поне част от кръвта от ръцете си и да си спечелиш зрънце уважение от мен, ще го изпълниш. Ще напишеш честен епитаф за всички тях. Ще споменеш доброто, сторено от всяка от твоите жертви в света, както и лошото. Защото дори най-егоистичните и корумпирани Косачи носят някаква добродетел, скрита между гънките на покварата им. На някакъв етап от живота си са се стремили да постъпват правилно преди падението си.

Замълча, споходен от спомен.

— Някога бяхме приятели с Косач Реноар — призна Фарадей. — Много години, преди предразсъдъците му да се превърнат в онзи рак, за който говориш. Навремето бе влюбен в жена от пермафростите. Това не го знаеше, нали? Но като Косач не можеше да се ожени. Така че тя сключи брак с мъж от нейния етнос и това сложи началото на дългия път на Реноар към омразата. — Замълча за миг и погледна Роуан. — Ако го бе знаел, би ли го пощадил?

Роуан не отговори, защото и сам не знаеше.

— Довърши разследването си за него — нареди Фарадей. — Напиши анонимен епитаф и го публикувай, та всички да го прочетат.

— Да, Косач Фарадей — промълви Роуан, неочаквано открил чест и достойнство в подчинението си пред своя някогашен ментор.

Удовлетворен, Фарадей се отправи към вратата.

— Ами вие? — спря го с въпрос Роуан, защото не му се искаше мъжът да си иде и да го остави със собствените му мисли. — Пак ли ще изчезнете?

— Имам много неща за вършене — отговори той на Роуан. — Не съм толкова стар, че да съм познавал Върховното острие Прометей и Косачите основатели, но познавам учението им.

Роуан също го познаваше.

— „Ако този наш експеримент се провали, заложили сме спасителен изход от него.“