Нил Шустерман - Бурята

Изчака още петнайсет минути и най-после надзорникът му пристигна.

— Добро утро, Грейсън — поздрави го агент Тракслър.

Той бе последният, когото Грейсън очакваше да види днес.

— Вие? Какво правите тук? Не съсипахте ли достатъчно живота ми вече?

— Нямам ни най-бегла представа за какво говориш.

Естествено, че щеше да каже това. Достоверно отрицание. Не беше накарал Грейсън да прави нищо. По-точно изрично му бе заявил какво да не прави.

— Извини ме, че те накарах да чакаш — каза Тракслър. — Ако от това ще ти стане по-добре, Бурята кара и нас, агентите, да чакаме, преди да се срещнем с вас.

— Защо?

Тракслър вдигна рамене.

— Това е загадка.

Той се настани от другата страна на масата, погледна към платноходката със същото отвращение като самия Грейсън преди малко и после обясни присъствието си.

— Бях прехвърлен тук от Фулкръм Сити и понижен от старши агент в надзорник в това регионално ведомство. Така че не си единственият с понижен статус покрай цялата тази история.

Грейсън скръсти ръце. Не изпитваше и грам съчувствие към човека.

— Надявам се, че си започнал да се приспособяваш към новия си живот.

— Ни най-малко — отвърна Грейсън с равен глас. — Защо Бурята ме беляза като неприемлив?

— Мислех, че си достатъчно интелигентен да си отговориш сам.

— Явно не съм.

Тракслър повдигна вежди и изпусна бавна въздишка, за да подчертае разочарованието си от липсата на проницателност у Грейсън.

— Като неприемлив си задължен да присъстваш на редовни срещи за надзор. Тези срещи ще осигурят начин двамата да комуникираме, без да предизвикваме подозрение у никого, който може да те наблюдава. Естествено, за да проработи това, трябваше да бъда прехвърлен тук и направен твой надзорник.

Аха! Това значи бе причината Грейсън да бъде позорно маркиран като неприемлив! Бе част от по-голям план. Мислил си бе, че ще се почувства по-добре, когато проумее нещата, но не стана така.

— Искрено ти съчувствам — каза Тракслър. — Неприемливостта е тежко бреме за онези, които не я желаят.

— Ще оцениш ли жалостта си по скалата от едно до десет? — запита Грейсън.

Агент Тракслър се засмя.

— Чувството за хумор, макар и твърде мрачно, винаги е нещо добро. — После стана делови. — Разбрах, че прекарваш повечето от дните и нощите си у дома. Като твой приятел и съветник мога ли да предложа да започнеш да посещаваш места, където се събират други неприемливи, и евентуално да създадеш нови приятелства, които ще те облекчат през този период?

— Не желая.

— А може би всъщност желаеш — продума кротко агент Тракслър. — Може би толкова силно ти се иска да се впишеш сред неприемливите, че ще започнеш да се обличаш като тях и ще пристъпиш към типичните телесни модификации, за да покажеш как приемаш на драго сърце своя статус.

Отначало Грейсън не каза нищо. Тракслър го остави да възприеме със съзнанието си направеното предложение.

— И какво, ако… приема на драго сърце своя статус? — попита Грейсън.

— Тогава, сигурен съм, ще узнаеш разни неща — поясни Тракслър. — Може би такива, които дори Бурята не знае. И за нея има слепи петна все пак. Мънички, разбира се, но съществуват такива.

— Искаш да бъда таен агент на Облака?

— Не, разбира се — подсмихна се Тракслър. — Агентите на Облака трябва да са учили четири години в академията и после да прекарат една година в затъпяваща практика, преди да получат истинска задача. А ти си просто неприемлив… — Той потупа Грейсън по рамото. — Неприемлив с много солидни връзки.

После Тракслър се изправи.

— Ще се видим след седмица, Грейсън.

Тръгна си, без да го погледне повече.

Грейсън се усещаше напълно замаян. Беше гневен. Беше развълнуван. Чувстваше се употребен. Не това бе искал… а дали? Ти, Грейсън, си по-специален, отколкото осъзнаваш. Така му бе казала Бурята. Такъв ли бе бил планът ѝ за него от самото начало? Той все още имаше избор във всичко това. Можеше да избягва неприятности, както го бе правил през целия си живот, и след няколко месеца статусът му щеше да бъде възстановен. Можеше да се върне към предишния си живот.

Или пък можеше да се впусне в спирала по този нов път. Път, представляващ пълна противоположност на представите му за него самия.

Вратата се отвори и безименен агент на Облака изрече:

— Простете, но срещата ви приключи и трябва незабавно да освободите стаята.

Инстинктите на Грейсън му подсказваха да се извини и да си тръгне. Ала той знаеше по какъв път е длъжен да поеме сега. Така че се облегна на стола, ухили се на агента и процеди: