Нил Шустерман - Бурята

Гвардеецът срещна погледа на Косач Анастасия, но Грейсън забеляза, че не можа да го издържи за повече от секунда.

— Инструктирахте ни да му поставим белезници, да блокираме нанитите му срещу болка и да го заплашим с няколко форми на физическо страдание.

— Именно! — потвърди Косач Константин, после отново се обърна към Анастасия: — Както виждате, няма налице никаква злоупотреба.

Негодуванието на Анастасия беше равно на онова, което Грейсън изпитваше, но не смееше да изрази.

— Няма злоупотреба ли? Възнамерявали сте да го биете, докато не ви каже каквото сте искали да чуете.

Константин отново въздъхна и отправи въпрос към гвардееца:

— Какво ви инструктирах да направите, ако заплахите ви не дадат резултат? Наредих ли да изпълните някоя от тези закани?

— Не, Ваша чест. Трябваше да ви повикаме, ако не промени показанията си.

Константин разпери ръце в преигран жест на невинност. Увисналите ръкави на алената му роба приличаха на крилата на огнена птица, готова да обхване с пламъците си младшия Косач.

— Ето, виждате ли? — каза той. — Никога не е имало умисъл за нараняване на момчето. Установил съм, че в този лишен от болка свят самата заплаха за болка често е достатъчна, за да принуди виновния да признае прегрешението си. Ала този младеж продължи да държи на своята версия и след най-неприятните закани. Затова се убедих, че казва истината, и ако ме бяхте оставили да довърша разпита, сама щяхте да се уверите в това.

Грейсън бе сигурен, че те всички са усетили изтеклото от него като електрически заряд облекчение. Искрен ли бе Константин? Грейсън не бе в положение да отсъди. Косачите до един бяха непроницаеми за него. Живееха на собствено по-висше ниво и смазваха механизма, движещ света. Не бе чувал Косач преднамерено да е предизвикал страдание, ако не се броеше страданието, съпровождащо Прибирането. Но само защото той не бе чувал, не означаваше, че не е възможно.

— Аз съм достоен Косач и ценя същите идеали като вас, Анастасия — продължи Косач Константин. — Колкото до момчето, то никога не е било в опасност. Макар че сега съм изкушен да го подложа на Прибиране, само за да ви направя напук. — Той замълча, за да създаде напрежение. Сърцето на Грейсън пропусна един-два такта. Лицето на Анастасия, зачервено от гнева, побледня с няколко тона.

— Но няма да го направя — заяви Косач Константин, — защото не съм злобен човек.

— Що за човек сте тогава, Косач Константин? — попита Анастасия.

Той ѝ подхвърли ключа за белезниците.

— От онези, дето няма скоро да забравят случилото се тук днес. — И той си тръгна с развята около тялото му роба, а гвардейците го последваха.

След като си заминаха, Анастасия отстрани белезниците на Грейсън, без да губи време.

— Нараниха ли те?

— Не — призна Грейсън. — Както каза той, ограничиха се до заплахи.

Ала сега, когато всичко бе приключило, си даде сметка, че не е в по-розово положение, отколкото при пристигането им. Облекчението бързо отстъпи място на предишното огорчение, обзело го при изритването му от Облачната академия.

— Защо сте тук все пак? — попита я той.

— Просто исках да ви благодаря за онова, което направихте. Знам, че ви е струвало много.

— Самата истина — призна Грейсън.

— Предвид това, ви предлагам една година имунитет срещу Прибиране. Най-малкото, което мога да сторя.

Тя му протегна пръстена си. Той никога преди не бе получавал имунитет срещу Прибиране. Дори не се бе озовавал толкова близо до Косач преди тази кошмарна седмица, камо ли до пръстен. А той блестеше дори на приглушената светлина в стаята, но центърът му оставаше тъмен. Искаше му се да продължава да се взира в него, но установи, че няма желание да приеме имунитета, който пръстенът би му дал.

— Не го искам — отговори.

Тя остана учудена.

— Не бъди глупав, всеки иска имунитет.

— Аз не съм всеки.

— Просто млъкни и целуни пръстена!

Нейното недоволство само подхранваше неговото. Нима толкова струваше саможертвата му? Временен безплатен талон за спасяване от смърт? Бе лишен от живота, който се бе надявал да води, притрябвала му бе гаранция за неговото продължаване.

— А може пък да искам да бъда прибран — тросна ѝ се той. — Всичко важно за мен ми бе откраднато, за какво ми е просто да живуркам?

Косач Анастасия отпусна ръката с пръстена. Изражението ѝ стана сериозно. Много сериозно.

— Добре — изрече тя. — Тогава ще те подложа на Прибиране.

Това Грейсън не го бе очаквал. Тя можеше да го направи като нищо, и то преди да е имал шанс да я спре. Колкото и да не искаше да целуне пръстена ѝ, нямаше желание да бъде прибран. Това би означавало смисълът на съществуването му да бъде сведен до хвърлянето му срещу нейната кола. Нужно му бе да живее достатъчно дълго, та да си изкове по-значима цел, нищо, че сега нямаше идея каква ще е тя.