Нил Шустерман - Бурята

И тогава Косач Анастасия се разсмя.

— Само да си видиш физиономията!

Беше ред на Грейсън да се изчерви — не от гняв, а от смущение. Може и да не беше приключил със самосъжалението, но нямаше намерение да го показва пред нея.

— Благодарността ти е приета. Моля. Сега можеш да си вървиш.

Но тя не си тръгна. Грейсън не го бе и очаквал.

— Вярна ли е историята ти? — попита тя.

Ако още някой му зададеше този въпрос, боеше се, че ще се взриви и ще остави свой собствен кратер. Затова ѝ каза каквото мислеше, че тя желае да чуе.

— Не знам кой е поставил експлозивите. Не съм част от заговора.

— Не отговори на въпроса ми.

Тя зачака търпеливо. Не отправяше заплахи, не предлагаше възнаграждение. Грейсън нямаше представа дали може да ѝ се довери, но осъзна, че вече не го е грижа. До гуша му бе дошло да сипе полуистини.

— Не — каза ѝ. — Излъгах. — Признанието му подейства освобождаващо.

— Защо? — попита тя. Не изглеждаше сърдита, просто любопитна.

— Защото така бе по-добре за всички.

— За всички освен за теб.

Той вдигна рамене.

— За мен щеше да е все същото, каквото и да им бях казал.

Тя прие тези му думи и седна срещу него, като не откъсваше поглед от лицето му. На Грейсън това не му харесваше. Отново се бе издигнала на ниво над него, отдадена на тайните си мисли. Кой знае какви машинации се въртяха в ума на един социално одобрен убиец?

Тогава тя кимна.

— Била е Бурята — продума. — Тя е знаела за заговора, но не е можела да ни предупреди. Нужен ѝ е бил доверен човек с възможност да го направи. Някой, за когото е знаела, че ще схване информацията и ще действа самостоятелно.

Той бе смаян от нейната проницателност. Разгада нещо, недостъпно за всички останали.

— Дори и да беше истина — промърмори, — не бих ти казал.

Тя се усмихна.

— Не бих поискала от теб да го направиш.

Гледа го още за кратко и по лицето ѝ личеше не само доброта, но като че и респект. Ти да видиш! Грейсън Толивър да предизвика респект у Косач!

Тя стана да си върви. Грейсън установи, че съжалява, задето тя ще си иде. Да остане сам с дамгата си на неприемлив и с пораженските си мисли, не му се виждаше никак привлекателно.

— Съжалявам, че си маркиран като неприемлив — каза тя, преди да си тръгне. — Но дори да не ти е позволено да говориш с Бурята, все пак имаш пълен достъп до информацията ѝ. Уебсайтове, бази данни, всичко освен съзнанието ѝ.

— И каква полза от всичко без съзнание зад него, което да те води?

— Все още си имаш своето съзнание — изтъкна тя. — И това все пак струва нещо.

Алармата на Грейсън зазвуча преди изгрев-слънце. Не я бе нагласил да звъни. Откакто се върна у дома си, нямаше причина да се буди рано. Нямаше нищо неотложно за вършене, така че макар и буден, се излежаваше, докато вече нямаше оправдание да го прави.

Още не беше започнал да си търси работа. Да ходиш на работа все пак не беше задължително. Щеше да бъде осигурен дори без никакъв принос към света — а за момента не изпитваше желание да дава своята дан освен с онова, което изхвърляше отделителната му система.

Изключи алармата със замах.

— Какво има? — попита. — Защо ме будиш?

Бяха нужни няколко секунди тишина, за да осъзнае, че Бурята не се канеше да отговори на въпроса му, тъй като беше неприемлив. Така че той седна в леглото и погледна към екрана до себе си, където видя съобщение, осветяващо цялата стая в сърдито червено сияние.