Нил Шустерман - Бурята

— Докога ще отседнете при нас? — попита чиновникът. Беше нервен и притеснен още от появата им. Сега очите му се стрелкаха между двете, сякаш отклоняването на погледа му би било смъртоносно за него.

— Ще останем, докато не решим да си тръгнем — заяви му Косач Кюри и пое ключа от него.

На тръгване Цитра му отправи усмивка, та да го успокои мъничко.

Отказаха услугите на пиколото, предпочели сами да си носят багажа. Едва го оставиха в апартамента и Косач Кюри вече бе готова за излизане.

— Въпреки личните ни грижи не бива да пренебрегваме отговорностите си. Има хора, които трябва да умрат — каза тя на Цитра. — Ще ме придружиш ли за Прибирането днес?

За Цитра бе смайващо, че Косач Кюри вече бе успяла да загърби атаката срещу тях и отново бе ангажирана с деловите задачи пред себе си.

— Всъщност трябва да изпълня Прибиране, което планирах миналия месец — отвърна Цитра.

Косач Кюри въздъхна.

— Този твой метод ти отваря двойна работа. Далеч ли е?

— Само на час път с влак. Ще се върна преди мръкване.

Косач Кюри плъзна длан по дългата си плитка и се вгледа в младшата си повереница.

— Мога да дойда с теб, ако искаш — предложи. — Нищо не ми пречи да извърша Прибиране там.

— Ще се справя и сама, Мария. Не забравяй, сега сме подвижни мишени.

За миг помисли, че Косач Кюри ще упорства да не се разделят, но в крайна сметка тя реши да не настоява.

— Добре. Само бъди предпазлива и видиш ли нещо макар и малко подозрително, веднага ми съобщи.

Цитра бе сигурна, че единственото подозрително нещо в момента бе тя самата, тъй като лъжеше къде отива.

Въпреки предупреждението на Косач Кюри Цитра не можеше просто тъй да обърне гръб на момчето, което им бе спасило живота. Вече го бе проучила. Грейсън Тимъти Толивър. Беше с шест месеца по-голям от нея самата, макар да изглеждаше по-млад. В биографията му нямаше нищо отличително нито в положителна, нито в отрицателна посока. Това не бе необичайно — той бе като повечето хора. Просто живееше. В съществуването му нямаше нито върхове, нито спадове. Тоест до този момент. Безличният му живот в един ден се бе преобърнал и оцветил.

Мигащата маркировка „неприемлив“ върху профила му бе дотолкова в противоречие с невинните, кротки очи на снимката, че тя едва не се разсмя. Живееше в скромна градска къща в Горен Нашвил. Две сестри в колеж, дузини по-възрастни полубратя и сестри, с които не поддържаше никакви отношения, и отсъстващи родители.

Колкото до много навременната му поява на пътя, изявлението му по този повод вече бе публично достояние, тъй че Цитра имаше възможност да го прочете. Нямаше причини да се съмнява в казаното от него. Ако се бе озовала на негово място, и тя щеше да стори същото.

Сега той вече не бе студент в Облачната академия, контактът с него не бе забранен, така че тя можеше да го посети, без да нарушава никой закон. Не беше сигурна какво точно се опитва да постигне с издирването му, но знаеше, че не отиде ли да го види, мигът на смъртта му завинаги щеше да остане в съзнанието ѝ. Може би просто имаше нужда да види с очите си, че той отново е жив. Толкова бе привикнала вече да вижда как светлината в хорските очи угасва завинаги, та може би част от нея копнееше да получи доказателство за съживяването му.

Когато пристигна на неговата улица, видя паркирана отпред кола на Гвардията на Острието — елитната полицейска част, обслужваща Форума на Косачите. За миг ѝ мина през ума да си тръгне, защото видеха ли я служителите от Гвардията на Острието, Косач Кюри нямаше как да не научи за присъствието ѝ тук. А тя държеше да си спести нейните упреци.

Онова, което я убеди да остане обаче, бе споменът за собствените ѝ преживявания с Гвардията на Острието. За разлика от умиротворителните части, обслужващи Бурята, тези бяха контролирани единствено от Форума на Косачите, а това означаваше, че можеха да си позволят едва ли не всичко.

Вратата не беше заключена и тя влезе. Завари Грейсън Толивър седнал в дневната на стол с права облегалка, а над него бяха надвесени двама едри гвардейци. Ръцете му бяха оковани в същите метални белезници, които поставиха и на Цитра, когато я обвиниха в убийството на Косач Фарадей. Единият от гвардейците държеше устройство, каквото Цитра не беше виждала преди. Другият говореше на момчето.

— … естествено, нищо от това няма защо да се случи, ако ни кажеш истината — чу го Цитра да казва, макар да бе пропуснала изредения от него списък със заплахи.