Нил Шустерман - Бурята

Цитра опъна косата ѝ малко прекалено силно, докато сплиташе поредната плитка.

— Ти не познаваш Роуан.

— Нито пък ти — посочи Косач Кюри, издърпа косата си от ръцете ѝ и се зае сама да довърши сплитането. — Анастасия, забравяш, че бях на конклава, когато той ти счупи врата. Видях очите му. Изпита голямо удоволствие от това.

— Било е театър! — настоя Цитра. — Играл е роля пред Форума. Знаел е, че това ще дисквалифицира и двама ни в състезанието, и е било единственият начин да се гарантира равен резултат. Ако питаш мен, хрумването му е много интелигентно.

Косач Кюри остана мълчалива за няколко минути, после продума:

— Трябва много да внимаваш емоциите да не замъглят преценката ти. А сега, искаш ли аз да сплета твоята коса, или просто да я прибера нагоре?

Но днес Цитра не желаеше никакви ограничения за косата си.

Отидоха със смачканата спортна кола до разрушената част от пътя, където работници вече действаха по ремонта. Поне сто дървета бяха унищожени, а стотици други бяха останали без листа. Цитра си помисли, че на гората ще ѝ е нужно дълго време, за да се възстанови от това оскърбление. Поне още сто години щяха да личат белезите от експлозията.

Заради кратера нямаше как да се премине отвъд, нито да се заобиколи, така че Косач Кюри поръча кола на обществения транспорт, която да ги вземе от другата страна. Хванаха чантите си, изоставиха колата на разрушения път и минаха пеша покрай кратера.

Цитра нямаше как да не забележи кървавите петна върху асфалта на самия ръб на кратера. Мястото, където бе лежал техният млад спасител.

Косач Кюри, която винаги виждаше повече, отколкото Цитра би желала, улови погледа ѝ и каза:

— Забрави за него, Анастасия. Горкото момче не е наша грижа.

— Знам — призна Цитра. Но не се канеше да остави нещата така. Не беше в природата ѝ.

Неприемлив! За Грейсън това бе като пясък в устата. Не можеше да го изплюе, нито пък да го преглътне. Оставаше му единствено да продължи да го дъвче с надеждата да го превърне в нещо смилаемо.

Неприемливите крадяха разни неща, но никога не им се разминаваше. Те заплашваха хората, но не довеждаха докрай заплахите си. Изричаха сквернословия и предизвикателството струеше от тях като тежък мирис — но си оставаше само това, една воня. Бурята неизменно ги предпазваше да не извършат нещо наистина лошо, и беше толкова изкусна в това, че неприемливите отдавна се бяха ограничили само до дребни простъпки, позиране и оплаквания.

Интерфейсът на властта имаше цяло бюро, посветено на задачата да се справя с тях, защото на неприемливите не бе позволено да разговарят директно с Бурята. Те винаги бяха на изпитателен срок и редовно трябваше да се отчитат пред своите надзорници. На онези, които прекрачваха границите, бе прикрепен личен надзорник, който да ги следи денонощно. Беше успешна програма и това се доказваше от многото бракове на неприемливи с надзорниците им, в резултат на което те отново се вливаха в руслото на продуктивните граждани.