Нил Шустерман - Бурята

— Животът на двама Косачи — продължи деканът — не заслужава и най-малък компромис с Разделението. Бурята не може да убива, а Форумът на Косачите не може да управлява. Единственият начин да се постигне това, е нулев контакт и налагане на сурови наказания за всяко нарушение.

— В твой интерес ще действаме бързо — заяви ректорът. — Ти си безвъзвратно и завинаги изключен от тази академия и нямаш право повече да кандидатстваш в същата или в други Облачни академии.

Грейсън очакваше това, но да го чуе изречено на глас го порази неимоверно силно. Не можа да сдържи сълзите, които напълниха очите му. Ако не друго, те щяха да бетонират лъжата, която им беше пробутал.

Не че бе харесал особено агент Тракслър, но знаеше, че е длъжен да го предпази. Законът изискваше уреждане на сметките, а дори Бурята не би могла да избегне собствения си закон. Това бе част от нейната почтеност — спазваше безукорно законите, наложени от нея самата. Истината бе, че Грейсън бе действал според собствената си свободна воля. Бурята го познаваше. Разчитала бе, че ще постъпи точно така въпреки последствията. Сега той щеше да бъде наказан и законът щеше да е спазен. Но пък никъде не се казваше, че това трябва да му харесва. И колкото и много да обичаше Бурята, в този момент я мразеше.

— Сега, след като вече не си студент тук — каза деканът, — законът за Разделението престава да е в сила в твоя случай, а това означава, че Форумът на Косачите ще пожелае да те разпита. Не знаем нищо за техните похвати при водене на разпит, така че трябва да си подготвен.

Грейсън едва преглътна с пресъхнало гърло. Това бе още нещо, което не бе взел предвид.

— Разбирам.

Доберманът го отпрати с жест.

— Иди в общежитието и си стегни багажа. Мой служител ще дойде точно в пет да те съпроводи вън от кампуса.

Аха, значи това беше шефът на охраната. Изглеждаше подходящо страховит за тази длъжност. Грейсън му отправи убийствен поглед, защото на този етап вече нямаше значение какво ще направи. Изправи се да си тръгва, но преди това трябваше да им зададе един въпрос.

— Наистина ли се налагаше да ме бележите като неприемлив?

— Това няма нищо общо с нас — отвърна ректорът. — Наказанието ти е наложено от Бурята.

На Форума на Косачите, който вършеше всичко освен Прибирането със скоростта на охлюв, му отне цял ден да реши как да процедира с експлозивите. Накрая стигнаха до заключение, че е най-безопасно да пратят робот, който да прекъсне жицата и да взриви експлозивите, а когато прахолякът и надробените клони се уталожат, да възложат на ремонтна бригада да възстанови пътя.

Експлозията накара прозорците в Къщата с водопада да се раздрънчат толкова силно, та Цитра се уплаши, че някои могат да се счупят. Не бяха минали и пет минути, когато Косач Кюри се залови да стяга пътна чанта с багаж и заръча на Цитра да стори същото.

— Нима ще се укрием?

— Аз не се крия — каза ѝ Косач Кюри. — Просто ще бъдем мобилни. Ако седим тук, ще сме като патици на прицел за следващата атака, но ако се превърнем в номади, докато това отшуми, ще бъдем движещи се мишени, много по-трудни за откриване и ликвидиране.

Все още не бе ясно обаче коя точно е била мишената и защо. Косач Кюри все пак имаше някои идеи по въпроса. Сподели ги с Цитра, докато тя сплиташе дългата ѝ сребриста коса.

— Егото ми казва, че са погнали мен — каза. — Аз съм най-изтъкнатата сред старата гвардия Косачи… Но е напълно възможно целта да си била ти.

На Цитра тази хипотеза ѝ се видя нелепа.

— Откъде накъде някой ще преследва мен?

После улови в огледалото усмивката на Косач Кюри.

— Ти разтърси порядките във Форума по-силно, отколкото си даваш сметка, Анастасия. Много от младшите Косачи те уважават и нищо чудно да израснеш до техен глас. А предвид, че се придържаш към старовремските принципи — единствените верни — може би има такива, които искат да те премахнат, преди да си имала шанса да се превърнеш в такъв глас.

От Форума ги увериха, че ще проведат свое разследване, но Цитра се съмняваше, че ще открият нещо. Решаването на проблеми не бе силата на Форума на Косачите. Те вече бяха поели по пътя на най-малкото съпротивление и действаха върху допускането, че покушението е дело на „Косач Луцифер“. Това вбесяваше Цитра, но тя знаеше, че не бива да се издава пред Форума. Налагаше се публично да се дистанцира от Роуан. Никой не биваше да знае, че са се срещали.

— Не е зле да обмислиш дали всъщност не са прави — каза Косач Кюри.