Нил Шустерман - Бурята

— Мария? Виж това…

Двете се приближиха до жицата, опъната между дървета от двете страни на пътя. Чак тогава осъзна какво се бе опитвал да каже хвърлилият се пред тях.

Капан с бомба.

Проследиха жицата до дървото отляво и, то се знае, зад него имаше детонатор, свързан с достатъчно количество експлозив, че да отвори яма с диаметър трийсет метра. Цитра усети дъхът ѝ да секва и с мъка задиша отново. Физиономията на Косач Кюри не се промени. Остана стоическа.

— Качи се в колата, Цитра.

Цитра се подчини, без да спори. Самият факт, че Мария бе забравила да я нарече Анастасия, издаваше колко разтревожена е всъщност.

Този път зад волана седна по-възрастната жена Косач. Предният капак бе изкривен, но колата все пак запали. Върнаха назад, като внимателно избегнаха момчето на пътя. Тогава над тях надвисна сянка. Цитра ахна, но бързо осъзна, че бе просто линейката дрон, пристигнала за младежа. Тя ги игнорира и се зае с работата си.

Имаше само една резиденция на този път — само двама души, които щяха да пътуват с кола тази сутрин — изобщо нямаше съмнение, че обектите на покушение бяха те. Ако бяха прекъснали жицата, нямаше да остане какво да бъде съживявано от тях. Но трагедията бе избегната благодарение на загадъчния младеж и на обстоятелството, че Цитра шофираше толкова зле.

— Мария… кой мислиш, че…

Косач Кюри я прекъсна, преди да е успяла да довърши.

— Не си падам по гадаенето, съветвам и теб да не губиш време с това. — После поомекна. — Ще го докладваме пред Форума на Косачите. Те ще проведат разследване. Ще разнищим случая до основи.

Междувременно зад тях грижовните щипци на линейката дрон обхванаха тялото на момчето, което им бе спасило живота, и го отнесоха.

Грейсън никога не бе губил живота си преди. Повечето подрастващи хлапета бяха изпадали във временна смърт поне веднъж или два пъти. Поемаха повече рискове от юношите през Епохата на смъртните, защото последиците вече не бяха окончателни. Смъртта и осакатяването бяха заместени от съживяване и мъмрене. Ала Грейсън никога не бе проявявал склонност към безразсъдство. Естествено, бе претърпявал травми, но порязванията, синините и дори счупената ръка бяха заздравявали за по-малко от ден. Да изгубиш живота си, бе съвсем различно преживяване и той нямаше никакво желание да го повтаря в скоро време. Помнеше всяка секунда от него, което още повече влошаваше нещата.

Острата болка при сблъсъка с колата вече бе притъпена, когато прелиташе във въздуха над покрива ѝ. При падането сякаш времето се бе забавило. Още една рязка болка последва при съприкосновението с асфалта, но дори тогава тя бе много по-смекчена от истинската, а когато Косач Анастасия стигна до него, вече изпитваше само приглушен дискомфорт. Разбитото му тяло искаше да изпитва болка, но му бе забранено. Спомни си как си мислеше в делириума, причинен от опиатите, колко тъжно трябва да е за едно тяло така силно да копнее за нещо, а то да му бъде напълно отказано.

Предшестващата пътното му произшествие сутрин бе взела рязък обрат спрямо предвиденото. Бе решил просто да иде до дома на Косачите с кола на обществения транспорт, да ги предупреди, че съществува заплаха за живота им, и после да си върви по пътя. Тяхна грижа бе да преценят как да се справят със заплахата. Ако имаше късмет, щеше да се измъкне сух от водата и никой — най-малко Интерфейсът на властта — нямаше да разбере какво е направил. Това беше целта на занятието, нали така? Достоверно отричане. ИВ нямаше да наруши закона, ако Грейсън бе действал по собствена свободна воля и при това никой не го беше видял.