Нил Шустерман - Бурята

Като дете на Цитра винаги ѝ беше мъчно за тях, макар Бурята да полагаше огромни усилия такива птици — както всичкия добитък въобще — да бъдат отглеждани с хуманни методи. В трети клас Цитра бе гледала филмче на тази тема. От мига на излюпването си пуйките биваха потапяни в топъл гел, а малките им мозъчета — свързвани с компютър, създаващ за тях изкуствена реалност, в която те изживяваха летеж, свобода, възпроизводство и всичко онова, което би донесло задоволство на една пуйка.

На Цитра ѝ се видя едновременно смешно и безкрайно тъжно. Питала бе Бурята за това, защото в онези дни, преди да бъде избрана за Гилдията на Косачите, имаше възможност свободно да разговаря с нея.

— Летяла съм с тях над безкрайни зелени гори и мога да те уверя, че животът им е много щастлив — казала ѝ бе Бурята. — Но да, тъжно е да живееш и да умреш, без да си узнал истината за собственото си съществуване. Тъжно само за нас, все пак. Не и за тях.

Но независимо дали тазгодишната пуйка за Деня на благодарността бе живяла пълноценен виртуален живот, или не, то поне смъртта ѝ служеше на някаква цел.

Цитра пристигна, облечена в робата си. Откакто стана Косач, беше си идвала няколко пъти у дома, но все с желанието отново да бъде Цитра Теранова, така че преди днешния ден винаги бе пристигала с цивилни дрехи. Съзнаваше, че е детинска постъпка, но нима в лоното на семейството си нямаше правото все още да се преструва на дете? Може би. Ала с това трябваше да се приключи рано или късно. Нека станеше сега в такъв случай.

Майка ѝ за малко не ахна, като отвори вратата, но все пак прегърна Цитра. Цитра замръзна за миг в обятията ѝ, преди да си припомни, че в многото тайни джобове на робата ѝ нямаше оръжия. Така я чувстваше необичайно лека.

— Прелестна е — каза майка ѝ.

— Не съм сигурна дали „прелестна“ е подходящ епитет за роба на Косач.

— Но е такава. Много ми харесва цветът.

— Аз го избрах — обяви гордо по-малкият ѝ брат Бен. — Не ти ли казах аз, че трябва да бъдеш тюркоазена?

— Да, точно ти! — усмихна му се Цитра и го прегърна, като се въздържа да му каже колко много е пораснал след последното ѝ посещение преди три месеца.

Баща ѝ, запален по класическите спортове, гледаше архивен запис на футболен мач от Епохата на смъртните, които много приличаше на днешния такъв спорт, но бе някак по-вълнуващ. Той постави играта на пауза, за да ѝ отдели цялото си внимание.

— Как върви съжителството с Косач Кюри? Добре ли се отнася тя с теб?

— Да, много добре. Станахме близки приятелки.

— Достатъчно ли спиш?

Въпросът се видя странен на Цитра, докато не осъзна какво всъщност я питаше.

— Свикнах с „дневната си работа“ — отвърна му. — Спя си отлично нощем.

Което не беше съвсем истина, но истината за такива неща на никого не би била от полза.

Побъбри неангажиращо с баща си, докато темите им се изчерпаха. И това в рамките на пет минути.

Тази година на празничната трапеза бяха само четиримата. Макар Теранова да имаха купища роднини от двете страни, а и много приятели, Цитра бе помолила в този случай да не отправят и приемат покани.

— Голяма драма ще настане, ако никой не бъде поканен — изтъкна майка ѝ.

— Ами добре тогава, покани ги — рече Цитра. — Но ги предупреди, че Косачите са задължени да приберат поне един от гостите на Деня на благодарността.

— Истина ли е това?

— Не, разбира се. Ала не е нужно те да го знаят.

Косач Кюри бе предупредила Цитра за така наречения от нея „празничен опортюнизъм“. Близки и семейни приятели щяха да налетят върху Цитра като рояк пчели, за да измолят благоволението ѝ. „Винаги си била любимата ми племенница“, щяха да казват. Или „Донесохме този подарък специално за теб“.

— Всеки в живота ти ще очаква да получи имунитет срещу Прибирането — посочи ѝ Косач Кюри — и като не го получат, ще се настроят срещу теб. При това не само срещу теб, а срещу родителите ти и брат ти, защото сега те имат имунитет, докато ти си жива.

Ето защо Цитра реши, че е най-добре да избягва всички тези хора.

Влезе в кухнята да помогне на майка си в подготовката на вечерята. Тъй като тя бе инженер по синтез на храните, няколко от гарнитурите бяха бета-прототипи на нови артикули. По силата на навика майка ѝ я предупреди да внимава, като кълца лука.

— Мисля, че съм в състояние да се справям с нож — отвърна ѝ Цитра, за което мигом съжали, защото майка ѝ притихна. Побърза да придаде различно значение на фразата си. — С Косач Кюри винаги приготвяме гощавка за семействата на субектите ѝ на Прибиране, така че станах твърде добър помощник-готвач.