Нил Шустерман - Бурята

Грейсън се почувства на място, когато влезе през въртящата се врата във вестибюла от полиран сив мрамор — същия цвят като костюмите на хората наоколо. Той не притежаваше костюм, който да облече. Носеше най-близкото подобие на такъв — леко смачкани панталони, бяла риза и зелена вратовръзка, която все заставаше кривната, въпреки всичките му усилия да я нагласи.

Бурята му бе подарила вратовръзката преди няколко месеца. Той се почуди дали тогава бе знаела, че ще бъде повикан на тази среща.

На рецепцията го посрещна жена младши агент, която го очакваше. Беше приятна и енергична, разтърси ръката му малко по-силно от необходимото.

— Току-що започнах едногодишната си практика — осведоми го тя. — Не бях чувала досега първокурсник да бъде повикан в централата.

Не спираше да раздрусва ръката му, докато говореше. Той се почувства малко неловко и се питаше кое ще е по-лошо — да си остави ръката да бъде размятана нагоре-надолу или да я издърпа от хватката ѝ. Накрая Грейсън успя да изтегли дланта си, като се престори, че му се е наложило да си почеше носа.

— Проявили сте се или с много добра, или с много лоша постъпка — заключи тя.

— Нищо не съм направил — отвърна той, но тя очевидно не му повярва.

Отведе го в приятен салон с два стола с кожена тапицерия и високи облегалки, библиотека с класическа литература и по средата — масичка за кафе, върху която бе поставен сребърен поднос със сладкиши и сребърна кана с ледена вода. Беше стандартна „стая за аудиенции“, служеща в моментите, когато делата на Бурята се нуждаеха от човешко посредничество. Това разтревожи Грейсън, тъй като досега винаги бе разговарял с Бурята директно. Изобщо не му хрумваше какво би могло да означава всичко това.

След няколко минути влезе слаб агент на Облака, който изглеждаше вече уморен, макар денят да бе още в началото си, и се представи като агент Тракслър. Беше от първата категория, посочена от Бурята — лишен от вдъхновение.

Той седна срещу Грейсън и изрече задължителните любезни фрази. „Надявам се, че лесно сте ни открили“, „Хапнете от прекрасните кексчета“ и прочие празни думи. Грейсън бе сигурен, че човекът ги казваше на всички, с които провеждаше срещи. Накрая пристъпи към същината.

— Имате ли представа защо сте повикан тук? — попита.

— Не — отговори му Грейсън.

— Така и предполагах.

„Ами защо питаш тогава?“ — помисли си Грейсън, но не се осмели да го изрече гласно.

— Призован сте, защото Бурята желае да ви припомня правилата на ведомството ни по отношение на Гилдията на Косачите.

Грейсън се почувства обиден и дори не се опита да го скрие.

— Аз знам правилата.

— Да, но Бурята пожела да ви ги припомня.

— А защо Бурята не ми ги припомни сама?

Агент Тракслър изпусна въздишка на досада. Очевидно често я практикуваше.

— Както вече казах, Бурята пожела аз да ви ги припомня.

Така доникъде нямаше да стигнат.

— Добре тогава — примири се Грейсън. Осъзнал, че объркването му граничи с неуважение, даде заден. — Оценявам факта, че си правите този труд, агент Тракслър. Можете да приемете, че сте ми припомнили.

Онзи извади таблета си.

— Хайде тогава да преговорим правилата.

Грейсън бавно пое дъх и го задържа, защото се боеше, че може да го изпусне, придружен с крясък. Къде ѝ беше умът на Бурята? Когато се върнеше в стаята си в общежитието, щеше да си поприказва с нея надълго и нашироко по въпроса. Нямаше задръжки да спори с Бурята. Всъщност го правеха редовно. То се знае, Бурята винаги печелеше — дори когато губеше, защото Грейсън бе наясно, че умишлено отстъпва пред аргументите му.

— „Член първи от Разделението между Косачи и държава…“ — подхвана Тракслър и продължи да чете близо час, като от време на време се обръщаше към Грейсън със „Следите ли прочита ми?“ и „Това разбрахте ли го?“. Грейсън или кимаше, или казваше „да“, или, щом почувстваше, че се очаква от него, повтаряше дума по дума казаното от Тракслър.

Когато Тракслър най-сетне приключи, вместо да остави настрани таблета си, изкара на него две изображения.

— А сега препитването.

Показа изображенията на Грейсън. В първото той веднага разпозна Косач Кюри — издаваха я дългата прошарена коса и люляковата роба. Второто бе на момиче на неговата възраст. Тюркоазената ѝ роба свидетелстваше, че и тя е Косач.

— Ако Бурята имаше законно право да го стори — каза агент Тракслър, — тя би предупредила Косач Кюри и Косач Анастасия, че сериозна опасност грози живота им. От вида без възможност за съживяване. Ако Бурята или някой от агентите ѝ ги уведоми, кой член от Разделението между Косачи и държава би бил нарушен?