Нил Шустерман - Бурята

Мислеше си, че тя ще му предложи храна, дори питие след дългото пътуване, но жената не го направи. Вместо това го заоглежда, сякаш бе екземпляр, изложен на пазар за животни.

— Харесва ми робата ви — каза ѝ той, решил, че ласкателство няма да навреди.

— Благодаря — отвърна тя. — Свали си ризата, ако обичаш.

Тайгър въздъхна. Значи щеше да е от онзи тип срещи. И отново бе изцяло на грешен път.

Щом остана пред нея без риза, тя го заразглежда още по-втренчено. Накара го да ѝ демонстрира бицепсите си и пипна да провери колко са твърди.

— Мършав — отсъди накрая. — Но има потенциал.

— Как тъй ще съм мършав? Та аз тренирам!

— Недостатъчно — посочи тя. — Но това лесно се поправя. — Отстъпи крачка назад, хвърли му още един преценяващ поглед и заключи: — Физически не си върхът, но при дадените обстоятелства си идеален.

— Идеален за какво?

— Ще разбереш, като му дойде времето.

Чак тогава нещо му щракна и го обзе вълнение.

— Да не би да ме избирате за стажант?

Тя се усмихна за пръв път.

— Да, и така може да се каже — отговори.

— Еха, това е възможно най-върховната новина! Няма да ви разочаровам. Аз уча бързо. И съм умничък. Не от типа зубъри в училище, но нека това не ви заблуждава. Имам мозък за раздаване.

Тя го приближи и се усмихна. Изумрудите по яркозелената ѝ роба уловиха светлината и заискриха.

— Повярвай ми — продума, — за това стажуване мозъкът ти е напълно без значение.

Грейсън Толивър обичаше Бурята. С повечето хора бе така, как биха могли да не я обичат? У нея нямаше притворство, злоба, амбициозни кроежи и винаги знаеше какво да каже. Съществуваше едновременно навсякъде, във всеки компютър по света. Присъстваше във всеки дом като невидима окуражителна ръка на рамото. И макар да бе в състояние да говори на повече от милиард души едновременно, без да претоварва съзнанието си, у всеки създаваше илюзията, че му отдава безрезервно вниманието си.

Бурята беше най-близкият приятел на Грейсън. Главно защото тя го беше отгледала. Неговите бяха „серийни родители“. Харесваше им идеята да имат деца, но грижите за тях ги отблъскваха. Грейсън и сестрите му бяха петото семейство на баща им и третото на майка им. Бързо им бе омръзнала тази нова партида потомци и когато започнаха да кръшкат от родителските си отговорности, Бурята запълни луфта. Тя помагаше на Грейсън да си пише домашните, съветваше го как да се държи и какво да облече за първа среща с момиче. И макар да не можеше да осъществи физическо присъствие на дипломирането му в гимназията, направи му снимки от всеки възможен ъгъл и уреди доставката на празничен обяд при връщането му у дома. В този момент родителите му бяха на дегустационна екскурзия в Паназия. Дори сестрите му не дойдоха. Двете учеха в различни университети, а беше последната седмица на семестъра. Дадоха на Грейсън да разбере ясно, че да ги очаква на дипломирането си, би било чиста проба егоизъм от негова страна.

Ала Бурята беше там, плътно зад гърба му, както винаги.

— Много се гордея с теб, Грейсън — увери го.

— Каза ли го и на милионите други, които се дипломираха днес? — попита Грейсън.

— Само на онези, с които истински се гордея — отвърна Бурята. — Но ти, Грейсън, си по-специален, отколкото сам осъзнаваш.

Грейсън Толивър не вярваше, че е специален. Нямаше свидетелства да е нещо повече от обикновен. Реши, че Бурята както винаги се опитва да го утеши.