Нил Шустерман - Бурята

Историята никога не бе била най-силният предмет на Роуан, но това се промени през периода на стажуването му. Дотогава не бе успявал да свърже събитията в живота си, нито дори тези в бъдещето си с такива от далечното минало — особено много странните от Епохата на смъртните. Но по време на стажа изучаването на историята се фокусираше върху понятия като дълг, чест и достойнство в течение на вековете. Роуан бе силно увлечен от философията и психологията на най-славните моменти на човечеството.

Историята бе пълна с примери за хора, пожертвали се в името на общото благо. В известен смисъл Косачите бяха точно такива — отказваха се от личните си надежди и мечти, та да служат на обществото. Поне онези, зачитащи основополагащите принципи на Косачите, бяха такива.

Роуан би бил точно от този тип Косачи. Дори след бруталния, оставил дълбоки душевни белези стаж при Годар, той пак би запазил благородството си. Но му бе отказан този шанс. После осъзна, че все още би могъл да служи на Форума на Косачите и на човечеството, но по различен начин.

Резултатът му до момента представляваше „дяволска дузина“. Отнел бе живота на тринайсет Косачи от различни региони и всички те бяха позор за колегията.

Бе проучил обстойно субектите си, точно както го бе учил Косач Фарадей, и в избора му нямаше и сянка от предубеждение. Това бе важно, защото иначе, естествено, би клонял да търси корупция само сред представителите на новата школа. Те бяха онези, които открито демонстрираха луксозен живот и радост, изпитвана от убиването. Натрапчиво изтъкваха своята злоупотреба с власт, сякаш тя беше нещо добро, прокарваха лошото поведение като нещо нормално. Само че те нямаха монопол над лошото поведение. Съществуваха Косачи от старата гвардия и други, независими, които се бяха превърнали в лицемери, обслужващи собствените си интереси, говорещи големи приказки и вършещи потайно тъмните си дела.

Косач Брамс бе първата от мишените на Роуан, към която той отправи предупреждение. В този ден се бе чувствал великодушен. Всъщност му стана добре, задето не отне живота на човека. Това му припомни, че не е като Годар и последователите му, така че можеше да се изправи пред Цитра, без да изпитва срам.

Докато другите се готвеха за наближаващия Ден на благодарността, Роуан проучи няколко възможни субекта — шпионираше ги и отчиташе действията им. Косач Гери много тръбеше за тайните си срещи, но те най-често бяха свързани с угощения и спортни залози, Косач Хендрикс се хвалеше колко работа върши, но всичко се изчерпваше само с голи приказки — в действителност подхождаше плахо към Прибирането и с подобаващо състрадание. Прибиранията на Косач Райд наглед бяха брутални и кървави, ала нейните субекти винаги умираха бързо и без да страдат. А виж, Косач Реноар бе отявлен кандидат.

Когато Роуан пристигна в апартамента си този следобед, разбра, че вътре има някой, още преди да е отворил вратата, защото топката на бравата беше студена. Монтирал бе охлаждащ чип във вратата, който се задействаше при завъртане на топката по часовниковата стрелка — каквато бе обичайната посока на движение на топките. Не беше чак ледена, но все пак достатъчно студена, че да отбележи как някой е влизал, а може би още беше вътре.

Мина му през ума да избяга, но пък Роуан не беше от тези, дето ще побегнат от конфронтация. Бръкна в якето си и извади нож — винаги държеше оръжие у себе си дори когато не носеше черната си роба, защото не знаеше кога ще му се наложи да се брани от агенти на гилдията на Косачите. Влезе предпазливо.

Натрапникът не се криеше. Седеше преспокойно до кухненската маса и ядеше сандвич.

— Здрасти, Роуан — каза Тайгър Салазар. — Дано не възразяваш, но огладнях, докато те чаках.

Роуан затвори вратата и прибра ножа, преди Тайгър да го е видял.

— Какво правиш тук, Тайгър? Как изобщо ме откри?

— Хей, не ме подценявай, не съм чак толкова глупав. Не забравяй, че човекът, който те снабди с фалшивата лична карта, беше мой познат. Достатъчно беше да попитам Бурята къде е Роналд Даниълс. То се знае, има цял куп хора с това име, та ми отне известно време да намеря точния.

В дните преди стажуването на Роуан Тайгър Салазар бе неговият най-добър приятел — но такива понятия губеха смисъла си, след като човек прекараше една година да се обучава в ефикасно убиване. Роуан си представяше, че така са се чувствали войниците от Епохата на смъртните при завръщането им от война. Старите приятелства оставаха зад завесата на натрупани преживявания, неизпитани от някогашните ти другари. С Тайгър вече го свързваше единствено миналото, а то ставаше все по-далечно. Сега Тайгър бе професионален парти гост, а Роуан не можеше да се сети за по-далечно от интересите му занятие.