Нил Шустерман - Бурята

— Поне да ме беше предупредил, че ще дойдеш — каза Роуан. — Да не би някой да те е проследил?

Сам си даде сметка колко глупав беше въпросът му. Дори Тайгър не би проявил такова лекомислие, та да дойде в апартамента му, ако бе забелязал, че е следен.

— Успокой се — отвърна Тайгър. — Никой не знае, че съм тук. Защо вечно си мислиш, че светът е по петите ти? И защо Косачите да те преследват само защото си се провалил в стажа си?

Не му отговори, а отиде до дрешника, чиято врата беше открехната. Затвори я с надеждата Тайгър да не е видял черната роба на Луцифер, окачена вътре. Не че щеше да разбере какво вижда. Широката общественост не подозираше за Косач Луцифер. Форумът на Косачите се бе погрижил подвизите му да не се оповестяват в новините. Колкото по-малко знаеше Тайгър, толкова по-добре. Така че Роуан прибягна към древния похват за приключване на подобни разговори.

— Ако наистина си ми приятел, няма да задаваш въпроси.

— Да бе, да. Ти си човекът загадка. — Повдигна към него недоядения си сандвич. — Поне още ядеш човешка храна.

— Какво искаш, Тайгър? Защо си тук?

— Така ли се говори на приятел? Изминах толкова път, можеше поне да ме попиташ как съм.

— Е, как си?

— Ами, добре. Получих нова работа в друг регион. Така че дойдох да се сбогуваме.

— Да не би да те назначиха на редовна длъжност като парти гост?

— И аз не знам точно. Но плащат много по-добре от агенцията, за която работех досега. А и ще видя малко свят. Новата служба е в Тексас.

— Тексас? — Роуан се поразтревожи. — Тайгър, там действат по-различно. Има дори приказка „Не се закачай с Тексас“. На теб защо ти е притрябвало да го правиш?

— Е, добре де, Белязан регион е. Голяма работа. Те са непредсказуеми, но не непременно лоши. Познаваш ме, второто ми име е Непредсказуем.

Роуан потисна смеха си. Тайгър бе сред най-предсказуемите хора, които бе срещал в живота си. Това, че се пристрасти към размазване върху паважа, че стана професионален парти гост, бяха все доказателства. Може и да виждаше себе си като волен дух, но изобщо не бе такъв. Просто дефинираше измеренията на собствената си клетка.

— Ти все пак внимавай — предупреди го Роуан, като знаеше, че Тайгър няма да го послуша, но пък и не се съмняваше, че ще излезе сух от водата, каквото и да стори. „Бил ли съм някога безгрижен като Тайгър?“ — запита се. Отговорът беше „не“, но той завиждаше на Тайгър, че е такъв. Може би тъкмо заради това бяха приятели.

Моментът стана малко неловък, но далеч не само поради това сравнение. Тайгър се изправи, само че без да показва с нищо намерение да си тръгне. Очевидно имаше да каже още нещо.

— Нося новини — изрече. — И това е истинската причина да съм тук.

— Що за новини?

Тайгър се поколеба. Роуан събра всичките си сили, разбрал, че ще чуе нещо лошо.

— Съжалявам да ти го кажа, Роуан. Баща ти бе подложен на Прибиране.

Роуан усети земята да се разклаща под краката му. Гравитацията сякаш го придърпваше в неочаквана посока — не с такава сила, че да го лиши от равновесие, но достатъчно да предизвика световъртеж.

— Роуан, чу ли ме какво казах?

— Чух те — тихо отрони Роуан.

В съзнанието му нахлуха безчет мисли и чувства, преплитащи се едни с други, докато вече не знаеше какво мисли и какво чувства. Не беше очаквал да види повече някого от родителите си, но да знае, че баща му си е отишъл завинаги, че смъртта му не е временна, а окончателна… Видял бе много хора, подложени на Прибиране. Самият той бе отнел живота на тринайсет души, но никога не бе губил толкова близък човек.

— Аз… не мога да дойда на погребението — даде си сметка внезапно. — Форумът на Косачите ще прати там агенти да ме издебнат.

— И да са пратили, не ги забелязах — отговори Тайгър. — Погребението беше миналата седмица.

Това го порази не по-малко от самата новина.

Тайгър сви рамене извинително.

— Както ти казах, има мнозина с името Роналд Даниълс. Отне ми време да те открия.

Значи баща му бе мъртъв от повече от седмица. Ако Тайгър не беше дошъл да му каже, той нямаше и да знае.

И тогава истината бавно осени Роуан. Това не беше случайност.

Беше наказание.

Беше възмездие за действията на Косач Луцифер.

— Кой Косач извърши Прибирането? — попита Роуан. — Трябва да знам кой е бил.

— Не знам. Накарал е останалите от семейството да се закълнат, че ще мълчат. Косачите го правят понякога. Знаеш го по-добре от всеки друг.

— Но дал ли е на останалите имунитет?

— Разбира се — потвърди Тайгър. — На майка ти, на братята ти, на сестрите ти, както се очаква да постъпи Косач.