Нил Шустерман - Бурята

Ала Бурята неизменно изричаше точно това, което мислеше.

Грейсън не избра живот в служба на Бурята под чуждо влияние или натиск. Бе негово съзнателно решение. От години беше носил в сърцето си желание да работи в Интерфейса на властта като агент на Облака. Никога не го бе казвал на Бурята от страх, че тя можеше да не го иска или че би се опитала да го разубеди. Когато най-после подаде молбата си за кандидатстване в Средмериканската облачна академия, Бурята просто каза:

— Това ми носи задоволство.

После го свърза с други юноши от района му със същата настройка като него.

Впечатленията му от тях не бяха каквито очакваше. Намери ги безкрайно отегчителни.

— Така ли виждат хората и мен? — попитал бе Бурята. — И аз ли съм толкова скучен?

— Не вярвам да си такъв — каза му Бурята. — Мнозина идват да работят за Интерфейса на властта, защото им липсва въображение да си намерят истински стимулираща професия. Други се усещат безсилни и изпитват потребност да се сдобият с авторитет. Това са скучните хора, които стават най-ниско ефективните агенти на Облака. Рядко се появяват такива като теб, чието желание да служат е заложено в самата им природа.

Бурята беше права, Грейсън наистина искаше да служи, и то без задни мисли. Не търсеше власт или престиж. Вярно, харесваше му да носи елегантните сиви костюми и светлосините вратовръзки, отредени за агентите на Облака, но това съвсем не можеше да се брои за мотивация. Просто Бурята беше направила толкова много за него, че той искаше да ѝ се отплати според възможностите си. Не можеше да си представи по-висше призвание от това да бъде неин представител, да поддържа планетата и да работи за усъвършенстване на човечеството.

Докато Косачите бяха създавани или отхвърляни след една година стажуване, превръщането в агент на Облака беше петгодишен процес. Четири години учене и една година като агент практикант.

Грейсън бе готов да посвети пет години на подготовката си, но едва бяха изтекли два месеца от обучението му в Средмериканската облачна академия, когато установи, че пътят му нататък е препречен. В програмата му бяха включени курсове по история, философия, дигитална теория и право, но внезапно те бяха заличени. По неизвестни причини бе отстранен от всички тези курсове. Нима бе грешка? Но как беше възможно? Бурята никога не грешеше. Вероятно, реши той, учебните програми бяха оставени в ръцете на хора и бяха предмет на човешка грешка. Така че той отиде в регистратурата на учебното заведение, с надеждата да разнищи цялата тази история.

— Не — отсече чиновникът нито с изненада, нито със съчувствие. — Няма грешка. Тук пише, че не сте включен в никоя учебна програма. Но има съобщение в досието ви.

Съобщението беше простичко и недвусмислено. Грейсън Толивър веднага трябваше да се яви в местната служба на Интерфейс на властта.

— За какво? — попита той чиновника, но в отговор получи само вдигане на рамене и поглед към чакащия на опашката зад него.

Макар че на самата Буря не ѝ бе нужно работно място, на човешките ѝ сътрудници им трябваше такова. Във всеки град, във всеки регион имаше офис на Интерфейс на властта, където хиляди агенти на Облака се трудеха за поддръжката на света — и си вършеха работата добре. Бурята бе успяла да постигне нещо уникално в историята на човечеството — действаща безотказно бюрокрация.

Офисите на Интерфейса на властта или ИВ, както бе наричан масово, не бяха нито пищно обзаведени, нито подчертано спартански. Сградата им във всеки град бе в хармония със съответната архитектурна среда. Всъщност офисът на ИВ можеше да бъде разпознат, просто като човек се огледаше за най-добре вписващата се постройка.

Във Фулкръм Сити, столицата на Средмерика, това бе масивна сграда от бял гранит и тъмносиньо стъкло. С нейните шейсет и седем етажа тя бе една от средновисоките в централната градска част. Някога средмериканските агенти на Облака се бяха опитали да убедят Бурята за изграждането на по-висока кула, която да впечатли местното население и дори света.

— Аз нямам нужда да впечатлявам — отговорила бе Бурята на разочарованите агенти на Облака. — Ако вие изпитвате потребност Интерфейсът на властта да изпъква в света, може би трябва да направите преоценка на приоритетите си.

След това дискретно смъмряне агентите на Облака се бяха върнали към работата си с подвити опашки. Бурята бе власт без показност. Дори и в разочарованието си агентите бяха респектирани от неподкупната ѝ природа.