Нил Шустерман - Бурята

— Ъъ… член петнайсети, алинея втора.

— Всъщност е член петнайсети, алинея трета, но сте достатъчно близо. — Той остави таблета си. — Какви ще са последиците за студент от Облачната академия, в случай че предупреди двамата Косачи за надвисналата заплаха?

За момент Грейсън не каза нищо. Мисълта за последствията стигаше да накара кръвта да замръзне във вените му.

— Изключване от академията.

— Изключване завинаги — допълни Тракслър. — Студентът губи правото си за вечни времена да кандидатства отново в Облачната академия или в някоя друга.

Грейсън погледна към малките зелени кексчета на масата. Благодарен бе, че не е ял от тях, защото сега би могъл да ги избълва в лицето на агент Тракслър. Но пък нищо чудно след това да би се почувствал по-добре. Представи си слабото лице на агента, обляно с повръщано. Мисълта почти го накара да се усмихне. Почти.

— В такъв случай сме наясно, че не бива при никакви обстоятелства да предупреждавате Косач Анастасия и Косач Кюри за опасността, нали?

Грейсън вдигна рамене в престорен жест.

— Как бих могъл да ги предупредя? Дори не знам къде живеят.

— Живеят в прочуто историческо място на име Къщата с водопада и адресът им лесно може да бъде открит — посочи агент Тракслър и повтори, сякаш Грейсън не го бе чул още първия път: — Ако ги предупредите за опасността, която вече ви е известна, ще понесете споменатите последствия.

И после, без дори да се сбогува, агент Тракслър напусна, за да се подготви за следващата си аудиенция.

Вече се бе стъмнило, когато Грейсън се върна в стаята си в общежитието на академията. Съквартирантът му, момче, също тъй ентусиазирано като енергично здрависващата се младша агентка на Облака, не спираше да бъбри. На Грейсън му идеше да го зашлеви през устата.

— Преподавателят ни по етика ни възложи анализи на съдебни дела от Епохата на смъртните. На мен ми се падна процес, наречен „Браун срещу Комисията по образование“, каквото и да значи това. А пък преподавателят по дигитална теория иска да напиша доклад за Бил Гейтс — ама не за Косача, а за истинския. А за философията хич не ме питай.

Грейсън го остави да си дърдори, но престана да го слуша. Преповтаряше в ума си всичко, случило се в ИВ, сякаш преоценката на събитията би могла някак да ги промени. Знаеше какво се очаква от него. Бурята нямаше как да наруши закона. Но той би могъл. Разбира се, както изтъкна агент Тракслър, стореше ли го, щеше да има сурови последствия за него. Наруга собствената си съвест, защото след като се беше родил такъв, нима можеше да не предупреди Косачите Анастасия и Кюри, та макар и с оглед на очакващото го наказание?

— Възложиха ли ти курсови работи днес? — попита бъбривият му съквартирант.

— Не — с равен тон му отвърна Грейсън. — Освободиха ме от курсови работи.

— Щастливец.

Но Грейсън ни най-малко не се чувстваше такъв.

У семейство Теранова винаги се поднасяше четиригърда пуйка за Деня на благодарността, защото всички предпочитаха бялото месо. Четиригърдите пуйки нямаха крака. Така че приживе тяхната птица не само не бе могла да лети, тя не бе могла и да ходи.