Нил Шустерман - Бурята

— Върви се шибай.

Агентът му постави минус и се върна със служител на охраната, който го изхвърли от стаята.

Косач Пиер-Огюст Реноар не беше художник, макар да притежаваше богата колекция шедьоври, рисувани от историческия му патрон. Какво да прави? Имаше слабост към красивите картини.

То се знае, средмерикански Косач, кръстил се на френски художник, вбесяваше Франкоиберийския регион. Наумили си бяха, че всички френски художници от Епохата на смъртните са запазена марка за тях. Но само защото Монреал сега принадлежеше към Средмерика, не означаваше, че френското му наследство е изгубено. Със сигурност някой от предците на Косач Реноар бе родом от Франция.

Но нека Форумът на Косачите отвъд Атлантика беснее колкото си ще, него това не го засягаше. Засягаше го етническата общност Пермафрост 2 2 Пермафрост — така наречената зона на вечна замръзналост, обитавана от ескимосите. — Б.пр. в най-северните райони на Мериките, където той живееше.

Докато населението в останалата част на света до голяма степен се бе сляло на генетично ниво, пермафростите ревностно бранеха културата си и не се приобщаваха към останалото човечество. Не че беше престъпление, разбира се — хората бяха свободни да постъпват както желаят — но за Косач Реноар това беше голяма досада, разбъркване в общия ред на нещата.

А Косач Реноар разбираше от ред.

Подправките му бяха строени по азбучен ред, чаените чаши бяха подредени в шкафа с математическа прецизност, косата му бе подстригвана до строго определена дължина всяка петък сутрин. И ето че етносът Пермафрост му съсипваше всичко това. Изглеждаха прекалено отчетливи расово, а той не можеше да се помири с това.

И затова подлагаше на Прибиране възможно най-много от тях.

Разбира се, ако бъдеше разкрит, че проявява етническа предубеденост, това щеше да му създаде неприятности във Форума на Косачите. За негово щастие, Пермафрост не бяха смятани за обособена раса. Генетичното им съотношение показваше голям процент „други“. А „други“ бе тъй обширна категория, че практически маскираше всичките му действия. Може би не пред Бурята, но поне пред Форума на Косачите, а за него това бе от значение. Стига да не даваше повод на някого от гилдията си да се вгледа по-внимателно в неговите Прибирания, изобщо нямаше да се разбере. По този начин той се надяваше с времето да разреди етноса Пермафрост, докато присъствието им престане да го нервира.

В тази конкретна вечер бе поел към двойно Прибиране. На жена от Пермафростите и малкия ѝ син. Беше в приповдигнато настроение, ала едва бе излязъл от дома си, когато неочаквано зърна фигура в черно.

Жената и синът ѝ не бяха подложени на Прибиране тази нощ… Колкото до Косач Реноар, той нямаше техния късмет. Открит бе в горяща кола на обществения транспорт, профучала през квартала му като огнено кълбо, докато гумите ѝ не се бяха разтопили и не бе спряла. Когато огнеборците се добраха до него, вече нищо не можеха да сторят. Не беше красива картина.

Роуан се събуди от нож, опрян в гърлото му. В стаята беше тъмно. Не виждаше кой държи ножа, но по допира разпозна вида на оръжието — карамбит без пръстени, чието извито острие бе идеално за конкретното приложение. Винаги бе подозирал, че кариерата му на Косач Луцифер няма да трае дълго. Подготвен бе за това още от първия ѝ ден.

— Отговори ми искрено, иначе ще ти прережа гърлото от ухо до ухо — изрече нападателят му. Роуан веднага го позна по гласа. Не този глас бе очаквал да чуе.

— Първо да чуя въпроса — отвърна Роуан. — Тогава ще кажа дали ще отговоря, или ще предпочета прерязване на гърлото.

— Ти ли ликвидира Косач Реноар?

Роуан не се поколеба.

— Да, Косач Фарадей, аз бях.

Ножът бе отстранен от шията му. Той чу свистене във въздуха и после закривеното острие се заби в стената.