Нил Шустерман - Бурята

— Достатъчно — каза и пристъпи назад от кръга. — Бягай под душа.

— Няма ли да ме придружиш? — подразни я Тайгър.

Тя се подсмихна.

— Някой ден току-виж съм откликнала на предложението ти и тогава в чудо ще се видиш.

— Забравяш, че съм професионален парти гост. Поназнайвам едно-друго.

Той свали мократа си от пот фланелка, разголи скулптирания си торс като визуално потвърждение и тръгна към банята.

Докато вземаше несподеления си душ, Тайгър се дивеше на завидната си ситуация. Попаднал бе на много сладка работа. Като пристигна, очакваше обичайния ангажимент. Но купон нямаше, не присъстваха други гости освен него. Бе изтекъл месец от пристигането му, а нямаше никакви признаци, че ангажиментът му ще приключи скоро — макар той да допускаше, че ако това наистина бе стажуване, рано или късно щеше да му дойде краят. Междувременно се радваше на живот в разкошен пентхаус и храна на корем. Единственото изискване към него бе да тренира.

— Трябва да те направим як за предстоящите дни, купонджийче — казваше тя. Никога не го наричаше по име, само „купонджийче“ или „веселяко“, когато беше в настроение, и „гнида“ или „кюфте“, когато не беше.

Макар никога да не му призна възрастта си, той предполагаше, че е на двайсет и пет, при това истински двайсет и пет. Възрастните, които връщаха възрастта си между двайсет и трийсет, винаги нещо ги издаваше. Изкуствената им младост бе някак повехнала. Докато изумрудената Косач Ранд очевидно преминаваше през живота за пръв път.

Честно казано, той не бе напълно убеден, че жената изобщо е Косач. Вярно, имаше пръстен, който изглеждаше истински, но никога не я видя да излиза за Прибиране, а познаваше достатъчно Косачи, та да е наясно, че имат квота за изпълняване. Нещо повече, тя никога не се срещаше с други Косачи. Не бяха ли длъжни да присъстват на някакви свои сбирки няколко пъти в годината? Наричаха ги конклави. Е, може би тази изолация бе типична за Тексас. Правилата и традициите тук бяха по-други, отколкото в останалата територия на Мериките. Неслучайно на региона бяха дали прякора Самотна звезда.

И все пак той не се канеше да гледа зъбите на харизан кон. Израснал бе в семейство, където бе меко казано обект на пренебрежение, и му идваше добре да е център на вниманието.

А сега вече бе и силен. Гъвкав. Екземпляр, достоен за завист и възхищение. Дори и нищо да не излезеше от цялата работа и изумрудената Косач Ранд да го натиреше без едно „довиждане“ и „благодаря“, можеше да се върне към бизнеса с партита, без да е пропуснал кой знае какво, а със сегашната си физика вече щеше да бъде много търсен. Без съмнение можеше да я осребри богато.

Ами ако не го натиреше, тогава какво? Щяха ли да му връчат пръстен и да го пратят да върши Прибиране? Беше ли по силите му да го прави? То се знае, на майтап се беше впускал в псевдосмъртоносни авантюри, но не го ли бе правил всеки? Споменът за най-прочутата му още го караше да се усмихва. Плувният басейн в гимназията беше източен за поддръжка и на Тайгър му хрумна блестящата идея да го напълни с холографска вода. Най-добрият гмуркач в училището застана на десетметровия трамплин и се хвърли в перфектен лебедов скок, който доведе до неумишлено размазване. Стонът, който нададе, преди да изпадне във временна смърт, беше класически. Почти си струваше трите дни отстраняване от училище и шестте уикенда общественополезен труд, наложени му от Бурята. Дори и гмуркачът, след като бе освободен няколко дни по-късно от съживителния център, призна, че шегата си я е бивало.

Ала временно умрял и окончателно мъртъв бяха съвсем различни неща. Дали носеше у себе си способността да отнеме завинаги човешки живот и да го прави всеки ден? Може би щеше да прилича на онзи веселяк, при когото бе стажувал Роуан, Косач Годар. Човекът уреждаше върховни партита. Ако това беше част от длъжностната характеристика, Тайгър все някак щеше да преглътне останалото.

То се знае, не беше съвсем сигурен, че това тук е стаж за Косач. В крайна сметка Роуан бе претърпял провал, а на Тайгър не му се вярваше да успее в начинание, оказало се непосилно за Роуан. Плюс това цялото преживяване силно бе променило приятеля му. Умствените предизвикателства, пред които се бе изправил, го бяха направили мрачен и сериозен. Тайгър не бе заплашен от умствени предизвикателства. Той до голяма степен бе изключил мозъка от функционирането си и това го устройваше. Бездруго не му беше най-силният орган.

Може пък да го тренираха за бодигард на Косач. Макар да не си представяше защо на един Косач може да му е нужен такъв. Никой не беше толкова глупав да нападне Косач, след като наказанието бе Прибиране за цялото семейство. Ако случаят се окажеше такъв, не бе сигурен дали да приеме службата. Оставаше само бъхтенето без никаква власт. Трябваше да му предложат много съблазнителни придобивки, та да се съгласи.