— Мисля, че си почти готов — заяви му изумрудената Косач Ранд по време на вечерята. Роботът ѝ току-що им бе сервирал по един постен стек — истински, не от синтетичните. В края на краищата естественият протеин бе най-доброто за изграждане на мускули.
— Готов за пръстена си ли? — попита той. — Или имаш нещо друго предвид?
Тя му отправи енигматична усмивка, която му се стори по-привлекателна, отколкото му се щеше да признае. Не му се бе видяла такава при пристигането му, ала имаше нещо в яростния им и все пак интимен спаринг по Бокатор, който променяше отношенията им.
— Ако става дума за пръстена на Косач, няма ли изпитания, през които да премина на конклав? — попита той.
— Повярвай, купонджийче — каза тя, — ще имаш пръстена на ръката си, без да се налага да се изправяш пред конклав. Лично ти го гарантирам.
Значи все пак щеше да бъде Косач! Тайгър излапа с ентусиазъм остатъка от вечерята си. Беше едновременно главозамайващо и смразяващо да знае какво му готви съдбата.
Трета част
Врагове сред враговете
15.
Залата на основателите
Хайде да избягаме от страната на будуването,
да вървим в страната на бленуването.
Там ще се опитаме да пипнем небосвода
или ще танцуваме под гроба.
Атол за живите.
Атол за онези, които изгубени бродят.
Атол за мъдреците, дето сметката водят.
Напускаме страната на будуването,
отиваме на юг в страната на бленуването.
Детска скоропоговорка (Неизвестен произход)
Великата Александрийска библиотека, смятана за едно от чудесата на света, била най-славното постижение по време на управлението на Птолемей. Превърнала се в интелектуално средище на света, когато светът все още бил център на вселената и всичко друго се въртяло около него. За беда, Римската империя вярвала, че тяхната версия на света е център на вселената, и изгорила библиотеката до основи. Този акт се смятал за една от най-големите загуби на литература и мъдрост, които светът познавал.
Построяването ѝ отново бе идея на Бурята, която мобилизира хиляди за мащабното строително начинание и им даде работа и цел за петдесет години напред. Когато огромната библиотека бе завършена, тя бе възможно най-близкото до оригинала копие, издигащо се на същото място като някогашната. Замисълът ѝ бе да припомня за изгубеното в миналото и да служи като обещание, че никога повече няма да изчезне знание, че Бурята е там да го брани.
При завършването си библиотеката бе присвоена от Форума на Косачите, за да помещава сбирката им от косачески дневници — подвързаните с кожа пергаментови томове, в които всеки Косач бе задължен да води записки през всеки ден от живота си.
Тъй като Форумът можеше да върши каквото пожелае, Бурята нямаше начин да попречи. Трябваше да се задоволи с факта, че библиотеката поне е била изградена наново. Колкото до основното ѝ предназначение, то можеше да бъде оставено в ръцете на човечеството.
Мюнира Атруши като повечето хора в света имаше съвършената работа — в смисъл, че беше съвършено обикновена. И пак като повечето хора в света нито мразеше, нито обичаше работата си. Чувствата ѝ гравитираха някъде около центъра.
Работеше почасово в Александрийската библиотека две нощи в седмицата от полунощ до шест сутринта. Повечето от дните си прекарваше на занятия в Израбийския университет в Кайро, където учеше информационни науки. Разбира се, тъй като цялата информация в света отдавна вече бе дигитализирана и каталогизирана от Бурята, научната степен по информационни науки, също като повечето други научни степени, нямаше практическа цел. Тя щеше да е лист хартия, поставен в рамка на стената ѝ. Нещо като разрешително да се сприятелява с хора, притежаващи също такива лишени от функционалност степени.
Но тя се надяваше въпросната хартийка да ѝ даде достатъчно престиж, та да убеди библиотеката да я назначи на пълно работно време, когато се дипломираше — тъй като за разлика от останалата информация в света дневниците на Косачите не бяха каталогизирани от Бурята, а все още се обработваха от несръчни човешки ръце.
Всеки, който желаеше да проучи тези три и половина милиона тома журнали, събирани от зората на Косачите, трябваше да дойде тук, при това когато поиска, защото библиотеката бе отворена за целия свят по двайсет и четири часа всеки ден в годината. И все пак Мюнира бе установила, че много малко хора се възползват от тази достъпност. През дневните часове само шепа научни работници правеха проучванията си. Имаше много туристи, но тях повече ги интересуваха историята и архитектурата на библиотеката. Самите книги почти не ги вълнуваха освен като фон за снимки.
Читать дальше