Нил Шустерман - Бурята

— Достатъчно реално е — сви рамене Закс. После протегна крак и спъна минаващо покрай него момче с вид на зубрач. То залитна твърде силно, което издаваше преструвка.

— Хей, какво ти става? — възропта зубрачът.

— Става ми в сестра ти — отвърна Закс. — Хайде, чупката, преди да съм отишъл да я намеря.

Момчето го изгледа неприязнено, но отпраши без нито дума.

Още преди да е дошъл новият му шейк, Грейсън се извини, че трябва да иде до тоалетната, което не му се налагаше. Просто искаше да се махне от Закс.

В тоалетната срещна типичното мериканче Били с пуловера с апликиран инициал. Името му обаче не беше Били, беше Дейви. Разглеждаше подутото си око в огледалото и Грейсън не се въздържа да прояви любопитство към „службата“ му.

— Всеки ден ли ти се случва това? — попита го.

— Всъщност по три-четири пъти.

— И Бурята го позволява?

Дейви вдигна рамене.

— Че защо не? Никой не е пострадал от това.

Грейсън посочи отеклото око на Дейви.

— Виждаш ми се зле пострадал.

— Какво, това ли? Не, нанитите ми за болка са настроени на максимум, почти не го усещам. — После се ухили. — Хей, виж това.

Обърна се отново към огледалото, пое дълбоко дъх и се концентрира върху отражението си. Пред погледа на Грейсън зачервеното и подуто око спадна, избледня и стана нормално.

— Лечебните ми нанити са поставени на ръчно управление — обясни той на Грейсън. — Така мога да изглеждам зле пребит, докато ми е нужно. Нали се сещаш, за максимален ефект.

— Ъъ… ясно.

— Разбира се, ако някой от неприемливите ни гости отиде твърде далеч и докара някого от нас до временна смърт, налага му се да плати за съживяването и му се забранява достъп до клуба. Все пак трябва да има някакви правила, нали така? Но не се случва често. Дори най-лошите от неприемливите нямат желание да докарат някого до временна смърт. Никой не проявява чак такова насилие след Епохата на смъртните. Повечето служители стигат до временна смърт поради злополука. Удряш си главата в масата, неща от този род.

Дейви прокара пръсти през косата си, за да се увери, че е в изряден вид преди следващия рунд.

— Не предпочиташ ли служба, която да е по твой вкус? — попита го Грейсън. При настоящото състояние на света на никого не му се налагаше да върши нещо нежелано.

— Кой е казал че това не ми е по вкуса? — подсмихна се Дейви.

Мисълта, че някой може да изпитва удоволствие от това да бъде пребиван — и че Бурята, съзнавайки го, бе намерила начин да събере биячи с кандидати да ядат бой в едно и също затворено пространство — буквално шашна Грейсън.

Дейви трябва да бе забелязал изумлението му, защото се разсмя.

— Ти отскоро си неприемлив, нали?

— Толкова ли си личи?

— Да, и не е никак добре, защото печените неприемливи жив ще те изядат. Имаш ли си име?

— Главорез — отвърна Грейсън.

— Е, Главорез, нужно ти е да влезеш в общността на неприемливите с гръм и трясък. Ще ти помогна.

И тъй, няколко минути по-късно, веднъж след като Грейсън успя да се отърве от Закс, Главореза приближи до Дейви, който сега ядеше бургери с двама други типични мерикански младежи. Грейсън не бе много наясно как да подходи, така че за момент само постоя втренчен в него. Дейви взе нещата в свои ръце.

— Какво зяпаш? — изръмжа той.

— Бургера ти — отвърна Грейсън. — Добре ми изглежда. Мисля да го взема.

Той грабна бургера на Дейви и отхапа грамадански залък.

— Ще се каеш за това — заплаши Дейви. — Ще те млатя до другия вторник. — Явно това му бе една от любимите анахронистични фрази. Излезе от сепарето и вдигна юмруци, готов за бой.

И тогава Грейсън стори нещо, което никога дотогава не бе правил. Удари човек. Фрасна Дейви в лицето и Дейви се олюля. Самият той замахна към Грейсън, но не го уцели. Грейсън отново го халоса.

— По-силно — прошепна му Дейви и Грейсън изпълни. Нанасяше удари с всичка сила отново и отново. Дясно кроше, ляво кроше, ъперкът, докато Дейви не рухна със стонове на земята. Лицето му започваше да се подува.

Грейсън се озърна и видя, че неколцина неприемливи са го наобиколили и кимат одобрително.

Беше му нужно да впрегне цялата си вътрешна сила, за да не се извини и да не помогне на Дейви да се изправи. Вместо това се обърна към останалите на масата.

— Кой е следващият?

Двете момчета там се спогледаха, после единият каза:

— Хей, приятел, не искаме неприятности — и бутнаха бургерите си към Грейсън.

Дейви бързо му смигна от земята, преди да се надигне и да тръгне към тоалетната, за да се съвземе. Грейсън отнесе плячката от победата си в сепаре в дъното, където яде, докато не изпита усещането, че ще се пръсне.