Нил Шустерман - Бурята

Роуан задърпа ръце, щеше му се каишките да се разкъсат, но знаеше, че това няма как да се случи.

— Та слушай какво — ухилен до уши заговори Тайгър. — Аз съм стажант, също какъвто беше ти. Само дето за разлика от теб аз ще стана Косач!

Ранд също се усмихна.

— Чудесен ученик ми е той.

Роуан се помъчи да овладее паниката си и се фокусира върху Тайгър, като се стараеше да изключи Косач Ранд от съзнанието си, защото можеше да понася нещата само едно по едно.

— Тайгър — заговори му, — каквото и да си мислиш, че става тук, лъжеш се. В ужасна грешка си! Трябва да се махаш веднага. Бягай далеч от тук!

Но Тайгър само се разсмя.

— Кротко, приятел. Не всичко е някакъв дълбок заговор!

— Напротив, това е! — настоя Роуан. — Това е! И трябва да изчезваш, преди да е станало късно!

Но колкото повече говореше Роуан, толкова по-побъркан звучеше сам на себе си.

— Тайгър, защо не направиш сандвич на Роуан? Сигурна съм, че е гладен.

— Веднага — отвърна Тайгър и смигна на Роуан. — Ще спестя марулята.

В мига, щом Тайгър излезе, Косач Ранд затвори вратата. И я заключи.

— Имах над петдесет процента обгаряния по тялото и гръбнакът ми беше счупен — уведоми го Косач Ранд. — Ти ме остави, като реши, че съм умряла, но се иска много повече от такъв като теб, за да бъда ликвидирана.

Не беше нужно да обяснява на Роуан какво се е случило след това, той сам се досещаше. Изпълзяла беше от пламъците, метнала се бе на кола на обществения транспорт и тя я бе откарала в Тексас — регион, където можеше да получи медицинско лечение в оздравителен център, без да ѝ се задават въпроси. После се беше спотаила. И бе чакала. Чакала беше него.

— Защо забърка Тайгър?

Ранд се подсмихна и се приведе над леглото.

— Не го ли чу? Превръщам го в Косач.

— Лъжеш.

— Не лъжа. — И отново пусна усмивка. — Е, може би само мъничко.

— Не може да са и двете. Или е истина, или е лъжа.

— Там ти е проблемът на теб, Роуан. Не виждаш нюансите помежду.

И тогава той осъзна нещо.

— Косач Брамс работи за теб!

— Чак сега се сети, а? — Тя приседна на леглото. — Знаехме, че ако той подложи баща ти на Прибиране, рано или късно ще го погнеш. Наистина е ужасен Косач, но пък беше лоялен към Годар. Разплака се с истински сълзи на радост, като ме видя жива. А след като ти го унижи така жестоко, на драго сърце прие да стане примамката, с която да те хвана.

— Тайгър смята, че идването ми тук е станало по негова идея.

Ранд сбърчи нос с почти флиртаджийски маниер.

— Това беше лесната част. Казах му, че трябва да му намерим спаринг-партньор, някой на неговата възраст и с неговите размери. „А защо не Роуан Дамиш?“, предложи той. „О, каква фантастична идея!“, възкликнах мигом. Със сигурност не е най-острият меч в арсенала, но пък е много искрен. Чак да те трогне.

— Ако посегнеш на него, кълна се…

— Какво се кълнеш? Предвид сегашната ти ситуация, нищо друго не можеш да направиш, освен да се кълнеш.

Тя измъкна кинжал от робата си. Дръжката му бе от зелен мрамор, а острието бе черно и лъскаво.

— Забавно би било да изрежа сърцето ти още сега — подхвърли, но вместо това прокара острието по свода на стъпалото му. Не толкова силно, че да го разкървави, но с достатъчно натиск, та да накара пръстите му да се сгърчат. — Ала изрязването на сърцето ти ще трябва да почака… Подготвила съм ти толкова много преживявания преди това!

Часове наред Роуан не можеше да прави нищо, освен да мисли за ориста си — сам на легло, което по принцип би трябвало да е удобно, но ако си вързан за него, го усещаш като дъска с гвоздеи.

И тъй, беше в Тексас. Какво знаеше той за региона Тексас? Не много, което би могло да му помогне. Опознаването му не бе част от неговото обучение, а за Белязаните региони в училище не се преподаваше, освен ако някой не бе решил специално да ги изучава. За тях имаше само най-обща информация и бе чувал носещите се слухове.

В домовете в Тексас нямаше камери на Бурята.

Автомобилите в Тексас не се управляваха сами, освен ако не се наложеше.

Единственият закон в Тексас бе този на собствената съвест.

Някога бе познавал момче, преместило се от Тексас. Носеше високи обувки, широкопола шапка и колан с тока, която би спряла снаряд.

— Там въобще не е така скучно — казало бе момчето. — Можем да си имаме всякакви екзотични домашни любимци и опасни породи кучета, които са забранени на други места. И оръжия! Огнестрелни и хладни, каквито навсякъде другаде могат да имат само Косачите, там са достъпни за всички. То се знае, от хората не се очаква да ги използват, но те го правят понякога.