Нил Шустерман - Бурята

Пюрити се замисли над думите му. Логиката бе твърде нестабилна, Грейсън го съзнаваше, но залагаше на факта, че действията на Пюрити не почиваха изцяло на логическа основа. Тя бе движена от импулсивност и хаос. Оттам идеше притегателната ѝ сила.

Накрая тя каза:

— Изпълнявам задачи за неприемлив на име Катил.

— Катила? За пазача на „Откачалки“ ли говориш?

— За същия.

— Шегуваш ли се? Че той е пълно нищожество.

— Така е, да, но получава поръчки от друг неприемлив, на когото вероятно ги дава друг. Не схващащ ли, Главорез? Цялата тази схема е като огледален лабиринт. Никой не знае кой е в далечния край и хвърля първото отражение. Така че или участвай във веселбата, или се омитай. — После стана сериозна. — Кое ще е, Главорез? Участваш или не?

Той пое дълбоко дъх. Нищо повече нямаше да измъкне от нея, защото тя не знаеше повече от него, а не я и беше грижа. Включила се бе заради емоцията. Заради предизвикателството. За Пюрити нямаше значение чии интереси обслужва, стига това да удовлетворяваше нейните.

— Участвам — отвърна той. — Участвам сто процента.

Тя го блъсна игриво с юмрук по рамото.

— Едно мога да ти кажа — заяви. — Който и да е този, хвърлил първото отражение, на твоя страна е.

— На моя страна? В какъв смисъл?

— Кой според теб те отърва от досадния ти агент на Облака? — попита тя.

Първият инстинкт на Грейсън бе, че това е шега, но когато я погледна, видя, че не е.

— За какво говориш, Пюрити?

Тя сви безгрижно рамене.

— Пуснах приказка по линията, че имаш нужда от услуга. — Наведе се плътно към него и прошепна: — Услугата бе направена.

Преди той да успее да отговори, тя обви ръце около него и Грейсън изпита усещането, че костите му омекват като желе.

По-късно щеше да се връща към това усещане и да го тълкува като някакво странно предчувствие.

Ако Пюрити бе замесена в първия опит за покушение срещу Косачите Кюри и Анастасия, не казваше нищо, а Грейсън беше наясно, че не бива да пита. Дори само ако дадеше да се разбере, че знае за покушението, това щеше да съсипе прикритието му.

За тази мисия подробностите бяха известни само на Катила и Пюрити. На Катила — защото той ръководеше мисията, а на Пюрити — защото планът беше неин.

— Идеята ми хрумна от нашата първа среща — каза тя на Грейсън, но не обясни какво има предвид. Щяха ли да поставят в затвор Косачите, преди да ги ликвидират? Това ли намекваше тя? Неведението му за плана и локацията ограничаваше възможностите му за саботаж на акцията. Отгоре на всичко трябваше да я саботира така, че той и Пюрити да избягат невредими и тя да не разбере кой е провалил работата.

В деня преди загадъчното събитие Грейсън направи анонимно обаждане до централата на Форума на Косачите.

— Утре ще има нападение срещу Косач Кюри и Косач Анастасия — прошепна, като използваше филтър, за да изкриви гласа си, а после изхвърли телефона, който бе откраднал специално за целта. Докато Бурята можеше да проследи всяко обаждане до източника му в секундата, в която бе направено, Форумът на Косачите не бе така добре оборудван. До неотдавна Косачите бяха възприемани като биологичен вид, за който хищници не съществуват. Все още не можеха да се ориентират как да се справят с организирана агресия срещу тях.

В сутринта на събитието на Грейсън му беше казано, че операцията ще се проведе в театър в Уичита. Оказа се, че той и Пюрити са членове от по-голям екип. Логично бе операция от такъв род да не бъде оставяна в ръцете на двама спорни неприемливи. Грейсън така и не научи имената на останалите, тъй като тази информация бе запазена само за който трябва да я знае, а очевидно той не бе в това число.

Но имаше неща, които той знаеше.

Макар на Пюрити да не ѝ бе известно за кого работеха, несъзнателно му бе съобщила ценен факт. Нещо критично. От този род неща, които страшно много биха зарадвали агент Тракслър.

Каква ирония, че тъкмо Прибирането на Тракслър бе ключът към съществената информация. Защото след като бе по силите на Пюрити да уреди Прибирането на агент на Облака, това можеше да означава само едно: тези атаки срещу Кюри и Анастасия не бяха от рода граждански актове. Шоуто се ръководеше от Косач.

Косач Анастасия бе готова за своята част от представлението.

За нейно облекчение ролята ѝ бе съвсем епизодична. Цезар трябваше да бъде промушен от осем заговорници, от които тя щеше да е последният. Седем от кинжалите щяха да са с прибиращи се остриета и да разпръскват фалшива кръв. Този на Цитра щеше да е истински, както и кръвта, която щеше да пусне.