Нил Шустерман - Бурята

— Ами добре тогава, ще си брат Толивър.

Грейсън реши, че ще преживее обръщението „брат Толивър“.

— Какво е това чудо на ръката ти?

— Нарича се гипсова шина.

— И аз ли трябва да нося такава?

Брат Макклауд се разсмя.

— Не и ако не си счупиш ръката.

— Моля?

— Помага на естествения процес на изцеление. Ние не признаваме нанитите, а за нещастие, ръката ми бе счупена от Косач.

— Сериозно? — Грейсън се подсмихна и се почуди дали не е била Косач Анастасия.

Брат Макклауд явно се ядоса от усмивката на Грейсън и започна да се държи малко по-хладно.

— След десет минути започва следобедното ни интониране. В шкафчето има дрехи за теб. Ще чакам отвън, докато се преоблечеш.

— Трябва ли да присъствам? — попита Грейсън. Интонирането не му звучеше като нещо, в което би имал желание да участва.

— Да — отсече брат Макклауд. — Каквото има да става, не може да бъде избегнато.

Интонирането се провеждаше в параклис, където, след като свещите бяха загасени, почти нямаше светлина въпреки големите прозорци със стъклописи.

— Всичко ли правите на тъмно? — поинтересува се Грейсън.

— Зрението може да бъде измамно. Повече ценим другите сетива.

Разнасяше се сладникава миризма на тамян и прикриваше друга, доста неприятна, за която Грейсън скоро установи, че се разнася от съд с мръсна вода. Брат Макклауд я наричаше „първична тиня“.

— Пълна е с всички болести, за които вече имаме имунитет.

Самото интониране се изразяваше в дванайсеткратно удряне с чукче по огромния стоманен камертон, провесен в центъра, което бе изпълнено от курата. Около петдесетината присъстващи издаваха същия тон като него. С всеки удар по камертона вибрацията се засилваше и резонансът стигна до ниво, при което не че беше точно болезнен, но действаше замайващо и дезориентиращо. Грейсън не отвори уста да вокализира тона.

Куратът държа кратка реч. Брат Макклауд я нарече „проповед“. Говореше за многото пътувания по света в търсене на Великия камертон.

— Това, че не го открихме, не означава, че търсенето се е провалило, защото самото търсене е също толкова ценно колкото откриването. — Събралите се захъмкаха одобрително. — Дали ще го намерим днес, или утре, или някога изобщо, дали нашата секта ще попадне на него, или друга, е без значение, но аз вярвам от дъното на душата си, че един ден ще чуем и почувстваме Великия резонанс. И той ще спаси всички ни.

Когато проповедта свърши, присъстващите се надигнаха и поеха в колона към курата. Всеки топваше пръст в първичната тиня, допираше го до челото си и после го облизваше. На Грейсън му се повдигаше само като ги гледаше.

— Не е нужно засега да участваш в ритуала със земния съд — каза му брат Макклауд, но това бе само частична утеха.

— Засега? А защо не изобщо завинаги?

На което брат Макклауд отново отговори:

— Каквото има да става, не може да бъде избегнато.

Тази нощ вятърът духаше с особена ярост и суграшица обстрелваше прозорчето в стаята на Грейсън. Бурята можеше да влияе върху времето, но не и да го променя изцяло. Или ако можеше, предпочела беше да не го прави. Поне имаше грижата, когато времето ще е лошо, да идва в по-удобни моменти. Опита се да убеди сам себе си, че суграшицата са ледените сълзи, ронени от Бурята за него. Но кого заблуждаваше? Бурята си имаше милиони по-важни неща за вършене, отколкото да оплаква неволите му. Той беше в безопасност. Беше защитен. Какво повече би могъл да иска? Всичко.

Курат Мендоса влезе в стаята му към девет-десет часа тази вечер. От коридора нахлу светлина, но щом той затвори вратата, двамата отново бяха обвити в мрак. Грейсън чу как столът изскърца жално, когато куратът седна на него.

— Дойдох да видя как си — каза той.

— Добре съм.

— На този етап, предполагам, може да се очаква само задоволяване на основните потребности — каза куратът. После лицето му бе осветено от рязката светлина на таблет.

— Мислех, че отричате електричеството.

— Няма такова нещо — отвърна куратът. — Отстраняваме светлината при нашите церемонии, а спалните помещения са тъмни, за да бъдат насърчавани обитателите им да ги напускат и да търсят общуване с останалите в общите пространства.

После обърна таблета така, че Грейсън да може да го вижда. На него имаше образи на горящия театър. Грейсън се помъчи да сдържи гримасата си.

— Това се случи преди два дни. Подозирам, че си бил замесен и Косачите те преследват.

Грейсън не потвърди, но и не отрече обвинението.