Нил Шустерман - Бурята

— Брамс! — Той се обърна към мъжа, който с препъване излезе от стаята си. — Каза ми, че мазето ти е надеждно!

Брамс погледна невярващо надолу към пазачите.

— Такова е! Беше! Единственият начин да се влезе или излезе е с ключ!

— И къде е ключът? — попита преспокойно Ранд.

— Ами ето тук… — Млъкна по средата на изречението, защото ключът не висеше в кухнята, накъдето посочи. — Тук беше! — настоя. — Аз лично го окачих, след като проверих пленника ни снощи.

— Обзалагам се, че Брамс е занесъл ключа долу със себе си и Роуан му го е отмъкнал незабелязано — предположи Ранд.

Годар му отправи убийствен поглед и Брамс само запелтечи неразбираемо в отговор.

— Ето ти го обяснението — заключи Ранд.

И тогава Ранд видя погледа на Годар. Сякаш извлече всичката топлина и светлина от помещението. Айн знаеше какво означава той и отстъпи крачка назад, когато Годар тръгна към Брамс.

Брамс вдигна напред ръце в опит да умилостиви Годар.

— Робърт, моля те. Нека бъдем разумни!

— Разумни ли, Брамс? Ей сега ще ти покажа кое е разумно!

Извади нож от гънките на робата си и прониза сърцето на Брамс, като злобно извъртя острието, преди да го изтръгне.

Брамс рухна, без дори да охне.

Ранд бе шокирана, но не и ужасена. За нея това беше много удачен обрат на събитията.

— Поздравления — изрече тя. — Току-що наруши седмата заповед на Косача.

Накрая яростта на Годар се уталожи и закъкри на тих огън.

— Това проклето импулсивно тяло… — изпъшка той, но Ранд знаеше, че главата, а не сърцето, го бе ръководила в убийството на Брамс.

Годар закрачи нервно, докато кроеше план.

— Ще вдигнем под тревога Гвардията на Острието да търсят беглеца. Ще ги уведомим, че е убил двамата пазачи… Можем да им кажем, че и Брамс той е убил.

— О, нима? — отвърна Айн. — В деня на дознанието ще обявиш пред Върховните Косачи, че не само си довел тайно издирван престъпник на острова, но и си допуснал да избяга?

Той изпъшка при осъзнаването, че цялата история трябва да се запази в тайна.

— Ето какво ще направим — заговори Ранд. — Ще скрием телата в мазето и след дознанието ще се отървем от тях. Ако не бъдат откарани в съживителен център, никой няма да знае какво се е случило с тях. Тоест никой освен мен и теб изобщо няма да е наясно, че Роуан Дамиш е бил тук.

— Но аз казах на Ксенократ! — викна Годар.

— Е, и? — сви рамене Ранд. — Блъфирал си. Играл си си с него. Той знае, че си способен на това.

Годар претегли всичко и накрая прие с кимване балансираното решение на Ранд.

— Да, права си, Айн. Имаме по-важни грижи от няколко трупа.

— Забравѝ Дамиш — добави Ранд. — Всичко все още се движи напред и без него.

— Да. Да, така е. Благодаря ти, Айн.

После светлините примигнаха и това предизвика усмивка у Годар.

— Виждаш ли? Усилията ни са възнаградени. Ама че ден ще е!

Той остави Ранд да се занимае с мъртъвците и тя ги потътри към мазето, а после избърса издайническата кръв.

От мига, в който поръча на Роуан да убие пазачите, бе знаела, че те не бива да бъдат съживявани. Временната смърт трябваше да се превърне в постоянна, защото пазачите знаеха, че тя последна бе посетила Роуан.

Колкото до Брамс, ни най-малко не скърбеше за напускането му на тази земя. Не се сещаше за Косач, който повече от него да заслужава ликвидиране.

Сметките ѝ с Годар сега бяха уредени, а той дори не знаеше. И не само това, тя бе взела нещата в свои ръце. Той не си даваше сметка, че ѝ е поверил значителна власт, като я бе оставил да налага решения. Сега за Косач Ранд всичко в света беше наред и обещаваше да става още по-добре.

Роуан се ласкаеше, че Ранд вярва в способността му да избяга от острова, но май го беше надценила. Беше умен, да, находчив — може би, но трябваше да е истински магьосник, за да се измъкне от Ендура без помощ. Или нея не я бе грижа дали ще го заловят, стига да не го стореше Годар.

Ендура бе изолиран, най-близката суша беше Бермуда, а този остров бе на повече от хиляда километра разстояние. Всеки самолет, кораб и подводница бяха частни и принадлежаха на един или друг Косач. Още призори пристанището и пистата на летището гъмжаха от активност и засилено присъствие на Гвардията на Острието. Охраната бе дори по-затегната, отколкото при конклав. Никой не идваше на Ендура, нито го напускаше, без документите му да бъдат щателно проверени. Това важеше дори за Косачите. Навсякъде другаде по света Бурята знаеше къде е всеки във всеки момент, така че охранителните мерки бяха минимални. В света на Косачите не беше така, тук бяха в сила старомодните похвати за сигурност.