Нил Шустерман - Бурята

Той можеше да рискува, да потърси възможност и да се измъкне, но инстинктът му подсказваше да не го прави — и то със сериозно основание.

Трябва да напуснеш Ендура преди дознанието.

Думите на Косач Ранд бяха заседнали в ума на Роуан. Изречени бяха с толкова настоятелен тон.

Ако Годар изгуби, ще стане още по-лошо.

Какво ѝ бе известно, което Роуан не знаеше? Ако нещо тъмно изникваше на хоризонта за този ден, той не можеше просто така да си иде. Трябваше да намери начин да предупреди Цитра.

Така че вместо да хвърля усилия за бягството си, той се насочи към по-гъсто населената част на острова. Щеше да открие Цитра и да я предупреди, че Годар е скроил таен план. А след дознанието тя можеше да му осигури отпътуване от острова — под самия нос на Косач Кюри, ако се наложеше, макар той да подозираше, че Кюри не би го предала на Върховните Косачи, както бе възнамерявал да стори Годар. То се знае, можеше да го изхвърли от самолета, но пак щеше да е по-добре, отколкото да се изправи пред Форума на Косачите.

Призори Анастасия лежеше будна в луксозното легло, което би трябвало да ѝ осигури отличен нощен сън, но също като при Косач Ранд никакви удобства не биха могли да я накарат да заспи през тази нощ. Тя беше предизвикала дознанието, което означаваше, че трябва да се изправи пред Върховните Косачи от Световния съвет и да изложи тезата си. Репетирала го беше с Косачите Сервантес и Кюри. Макар Анастасия да не беше оратор, умееше да бъде убедителна със своите страст и логика. Ако се справеше с това, щеше да влезе в историята като Косача, предотвратил завръщането на Годар.

— Важността на събитието е огромна — напомнила ѝ бе Мария, сякаш Анастасия вече не бе под достатъчно напрежение.

Пред подводния ѝ прозорец се стрелкаше пасаж от омагьосващи очите сребристи рибки, които запълваха гледката подобно на движеща се завеса. Тя взе контролния таблет, за да види ще може ли да вкара повече цвят в пейзажа сега, когато се бе съмнало, но установи, че таблетът е замръзнал. Поредната засечка. И не само това, а осъзна, че горките рибки пред нея бяха блокирани в постоянно зигзагообразно движение — поне докато повредата не бъдеше отстранена.

Но тя нямаше да бъде отстранена.

И повредите само ставаха още по-сериозни.

В инсталацията за преработка на отпадъци на острова налягането на системата се покачваше, а техниците не можеха да диагностицират причината.

Под водното ниво мощните двигатели, предотвратяващи местенето на острова, не действаха както трябва и причиняваха бавното му въртене, тъй че пристигащите самолети не успяваха да кацнат.

В комуникационния център сателитната връзка с континента се превърна в неспирни разговори и раздразнени съобщения на обитаващите острова.

На Ендура открай време бе имало проблеми с технологията. Обикновено бяха дребни неудобства, които караха Косачите да копнеят за намесата на Бурята. По тази причина Ендура и постоянните ѝ жители бяха чест обект на шеги в средите на Косачите.

Техническите повреди и засечки се бяха увеличили от три месеца насам, но също като омар в бавно загряваща се тенджера хората не бяха успели да схванат колко сериозно е станало положението.

Залата на Световния съвет на Косачите бе огромна кръгла сграда в самия център на Окото на Ендура — достъпна само по един от трите грациозно извити моста, водещи към нея от околната територия на острова. Беше почти като арена, но без места за зрители. Върховните Косачи предпочитаха да нямат публика. Единствено по време на ежегодния Глобален конклав, когато идваха представители от всички региони на Земята, пространството се запълваше. През повечето време присъстваха само Върховните Косачи, близките им сътрудници и Косачите, оказали се достатъчно дръзки да поискат аудиенция.