Нил Шустерман - Бурята

— Пускаш ме на свобода?

— Не. Ти сам ще си избягаш. Защото си умен. Годар ще е бесен, но няма да е напълно изненадан.

Тя взе ножа и го метна на дивана. Той сряза кожата.

— Ще използваш този нож да се погрижиш за двамата пазачи пред вратата отвън. Ще трябва да ги убиеш.

„Да ги убиеш“, не „да ги подложиш на Прибиране“, отбеляза си Роуан. Щеше да им причини временна смърт, а докато бъдеха съживени, той отдавна щеше да е изчезнал, защото, както казваха: „Временната смърт затваря устата на човека за известно време“.

— Мога да го направя — потвърди Роуан.

— И трябва да си тих, та да не разбудиш никого.

— И това мога да направя.

— После ще се махнеш от Ендура преди дознанието.

Този номер вече щеше да е по-мъчен.

— Как? Аз съм прочут враг на Форума на Косачите. Не е като да мога да си купя билет за дома.

— Ами използвай ума си, идиот! Не ми е драго да го призная, но никога не съм срещала толкова находчив човек като теб.

Роуан го обмисли.

— Добре. Ще се снишавам няколко дни, после ще измисля начин да се измъкна.

— Не! — настоя тя. — Трябва да се махнеш от Ендура преди дознанието. Ако Годар спечели, първото, което ще стори, ще е да убеди Върховните Косачи да претърсят всяко кътче от острова.

— А ако загуби? — попита Роуан.

Изражението на Ранд издаваше повече, отколкото тя би изрекла гласно.

— Ако загуби, ще е още по-лошо — отговори. — Повярвай ми, никак не ти трябва да си тук.

И макар Роуан да имаше поне сто въпроса, тя нямаше да му каже нищо повече. Все пак шанс за бягство — шанс за оцеляване — беше повече от достатъчно. Останалото зависеше от него.

Тя се обърна към стълбите, но Роуан я спря.

— Защо, Айн? — попита я. — Защо след всичко ме пускаш да избягам?

Тя стисна устни, сякаш за да задържи думите да не излязат. После процеди:

— Защото след като не мога да имам каквото искам, и той не бива да го има.

Мюнира и Фарадей работиха през цялата нощ, като се редуваха да подремнат. Томовете от сбирката на Библиотеката на Конгреса, скатани тук, бяха в обхвата от смехотворното до възвишеното. Детски книжки с илюстрации и политически трактати. Романтични сказания и биографии на хора, вероятно значими за времето си, но отдавна забравени от историята. И накрая, в малките часове на нощта, тя откри атлас на света, издаден в края на двайсети век. Онова, което видя в него, дотолкова я стъписа, че ѝ се наложи да седне.

Минути по-късно разтърси Фарадей, за да го събуди от сън, който бездруго не беше чак толкова дълбок.

— Какво има? Намери ли нещо?

Усмивката на Мюнира бе толкова широка, че стигаше и за двама им.

— О, намерих, и още как!

Тя го заведе до атласа, оставен отворен на една от масите. Страниците му бяха оръфани и пожълтели от времето. Онази, на която бе разгърнат, показваше Тихия океан. Тя прокара пръст по изображението.

— Деветдесет градуса, една минута и петдесет секунди северна ширина, сто шейсет и седем градуса, петдесет и девет минути, петдесет и осем секунди източна дължина — това е самият център на сляпото петно.

Мъдрите очи на Фарадей се разшириха.

— Острови!

— Според картата са били наричани Маршалови острови — каза му тя. — Но са нещо повече от обикновени острови…

— Да — прекъсна я Фарадей и посочи. — Виж как всяка група острови оформя ръба на масивен праисторически вулкан…

— В статията на следващата страница се казва, че има 1225 малки острова около двайсет и девет вулканични ръба. — Тя му показа надписите на картата. — Атолът Ронгелап, атолът Бикини, атолът Маджуро.