Нил Шустерман - Бурята

Мюнира хвърли поглед на съседните свързани зали и видя, че действително рафтовете са съвършено празни.

— След като нямате материални книги за какво изобщо служи това място? — попита тя.

Той изпухтя и възприе поза на негодувание.

— Ние сме пазители на идеята.

Мюнира се канеше да го осведоми какво мисли по въпроса, но Фарадей я спря.

— Търсим книги, които може да са били… укрити — каза той.

Това свари библиотекаря неподготвен.

— Не знам за какво говорите.

— Струва ми се, че знаете.

Тогава мъжът погледна по-внимателно Фарадей.

— Кой казахте, че сте?

— Редмънд Херинг, професор по археологическа картография в Израбийския университет.

— Изглеждате ми познат…

— Може би сте ме гледали в диспутите в региона на Средния Изток, посветени на Епохата на смъртните.

— Да, да, сигурно там. — Маршеноар се огледа наоколо със смътно зараждаща се параноя, преди да заговори отново. — Ако съществуват укрити книги, а не казвам, че това е така, не бива да се разчува за това извън тази сграда.

— Напълно разбираме нуждата от пълна дискретност — увери го Фарадей толкова убедително, че Маршеноар бе удовлетворен.

— Добре тогава. Последвайте ме.

Той ги поведе под арка с надпис в гранита „Знанието е си“. Последните две букви „ла“ отдавна се бяха изронили.

В дъното на залата до едно още по-овехтяло стълбище имаше ръждясала врата. Маршеноар взе един от двата фенера, поставени върху издаден ръб в стената, и блъсна вратата, която му се съпротивляваше упорито. Накрая тя се открехна със скърцане към нещо, което приличаше на катакомби, само дето по стените не висяха трупове. Беше просто тъмен тунел, който се губеше в още по-плътен мрак.

— Това е тунелът Канън. Тази част на града е пълна с тунели, водещи накъде ли не — обясни Маршеноар. — Използвани са били от хората на закона, за да се придвижват незабелязани от бандите убийци през Епохата на смъртните.

Мюнира взе втория фенер и освети наоколо с него. И по двете стени на тунела бяха наредени книги.

— Това е само малка част от оригиналната сбирка, разбира се — каза Маршеноар. — Вече нямат практическа цел, тъй като са достъпни за обществеността в дигитален вид. Но усещането е някак по-специално, когато държиш в ръце книга, както са го правели едно време смъртните. Предполагам, че по тази причина ги задържахме. — Той подаде фенера на Фарадей. — Дано намерите каквото търсите. И се пазете от плъховете — поръча.

После ги остави, като затвори зад себе си неподатливата врата.

Бързо установиха, че книгите в тунела Канън не бяха подредени в определен ред. Беше възможно най-разнородната колекция.

— Ако съм прав — каза Фарадей, — Косачите основатели са вкарали компютърен червей в „облака“ по времето, когато е еволюирал в Бурята. Един червей систематично би изтривал в паметта ѝ всичко, свързано със сляпото петно в Атлантическия океан, включително картите.

— Книжен червей — подхвърли Мюнира.

— Да — съгласи се Фарадей, — но не от онези, дето дъвчат истински книги.

След като изминаха петдесетина метра в тунела, стигнаха до врата с надпис „Архитект на Капитолия — дърводелска работилница“. Отвориха вратата и попаднаха в обширно пространство, пълно с бюра и старо дървообработващо оборудване, отрупани с хиляди книги.

Фарадей въздъхна.

— Изглежда, ще прекараме тук известно време.