Нил Шустерман - Бурята

— Когато Косач Фарадей взе мен и Роуан за стажанти, ни каза, че нежеланието за работата е първото стъпало към това да я заслужиш.

Мария ѝ се усмихна тъжно.

— Винаги сме надхитрявани от собствената ни мъдрост. — После усмивката ѝ помръкна. — Ако стана Свещено острие, осъзнаваш, че в името на Форума на Косачите ще се наложи да преследвам Роуан и да го изправя пред правосъдието.

И макар че това причиняваше неизмерима болка на Анастасия, тя кимна в стоическо примирение.

— Ако това ще е твоето правосъдие, аз ще го приема.

— Изборът ни не е лесен, нито е редно да бъде такъв.

Анастасия впери поглед към океана, чиито води бяха ангажирани в игра чак до хоризонта. Никога не се бе усещала толкова далеч от себе си, колкото тук. Толкова далеч от Роуан. Дори не можеше да преброи километрите помежду им.

Роуан бе заключен в обзаведено подморско помещение с изглед във ваканционната къща на Косач Брамс, недалеч от сградата на операта.

— Получаваш много по-добро отношение, отколкото ти се полага — беше му казал Годар, когато пристигнаха тази сутрин. — Утре ще те представя пред Върховните Косачи и с тяхно позволение ще те подложа на Прибиране със същата бруталност, с която ти отдели главата от тялото ми.

— Островът на Издръжливото сърце е свободна от Прибиране зона — припомни му Роуан.

— Сигурен съм, че за теб ще направят изключение — заяви Годар.

Щом той си отиде, Роуан беше заключен и седна да направи финална равносметка на живота си.

Детството му бе незабележително, белязано с моменти на преднамерена посредственост при опита му да не изпъква. Като приятел беше безупречен. Според него се извисяваше над обкръжението си, когато опреше да се постъпи както е редно, дори това да беше глупаво. А явно през повечето време беше такова, щом сега се намираше в тази каша.

Не беше готов да напусне света, но след като толкова много пъти бе изпадал във временна смърт през последните месеци, вече не се боеше от това какво може да му донесе. Искаше му се да живее достатъчно дълго, та да види Годар премахнат завинаги, но ако това нямаше да се случи, не възразяваше съществуването му да бъде прекратено сега. Така нямаше да стане свидетел как светът пада в жертва на покварената философия на Годар. Ала да не види повече Цитра… ето това щеше да е далеч по-тежко.

Но той щеше да я види. Тя щеше да присъства на дознанието. Щеше да я види и тя по принуда щеше да наблюдава Прибирането му, защото очевидно това бе част от плана на Годар. Да стане свидетел и това да я осакати, да я съсипе. Само че тя нямаше да бъде съсипана. Почитаемата Косач Анастасия бе много по-силна, отколкото Годар я мислеше. Това само щеше да укрепи нейната решимост.

Роуан щеше да се усмихне и да ѝ смигне, докато биваше подлаган на Прибиране — сякаш за да ѝ каже: Годар може да ме ликвидира, но не може да ме нарани. И това щеше да е прощалният образ, който да завещае в паметта ѝ. На спокойна непримиримост.

Лишаването на Годар от задоволството да види Роуан ужасѐн, щеше да го зарадва почти колкото възможността да оцелее.