Нил Шустерман - Бурята

Докато си мислеше за спадащото си шкембе и за глупостите на Косачите във ваканция долу, камериерът му се върна с притеснен вид.

— Извинете ме, Ваше Сияйно Превъзходителство — каза. — Имате посетител.

— Някой, когото бих искал да видя ли е?

Адамовата ябълка на камериера подскочи едва забележимо.

— Косач Годар е.

А той бе последният, когото желаеше да види.

— Кажи му, че съм зает.

Но още преди камериерът да е успял да предаде отговора, Годар нахълта вътре.

— Ваше Сияйно Превъзходителство! — изрече бодро. — Дано не ви сварвам в неудобен момент.

— Точно в такъв, да — отвърна Ксенократ. — Но вече си тук и нищо не мога да направя.

Той отпрати камериера си с махване на ръка, подразнен, че не бе успял да си спести тази среща. Какво казваха тоналистите? Каквото има да става, не може да бъде избегнато.

— Не бях виждал досега апартамент на Върховен Косач — каза Годар, като крачеше из салона и разглеждаше мебелировката и предметите на изкуството. — Великолепен е!

Ксенократ реши да не губи време за любезности.

— Бъди наясно, че още щом се появи, се погрижих Есме и майка ѝ да бъдат отведени на място, където никога няма да ги откриеш, така че ако целта ти е да ме притискаш с тях, няма да успееш.

— А, да, Есме — отрони Годар, сякаш не се бе сещал за нея от цяла вечност. — Как е скъпата ви дъщеря? Расте като плевел сигурно. Или по-точно като шубрак. Затъжих се за нея.

— Защо си тук? — попита Ксенократ, ядосан от присъствието на Годар и проклетото слънце, което му светеше в очите, а климатикът не успяваше да докара нужната температура.

— Просто искам да получа равностойно време, Ваше Сияйно Превъзходителство — отговори Годар. — Знам, че сте се срещнали с Косач Кюри тази сутрин. Може да изглежда като пристрастие, ако се видите само с нея, а с мен не.

— Ще изглежда като пристрастие, защото е точно това — отсече Ксенократ. — Не одобрявам нито идеите, нито действията ти, Годар. Няма повече да го държа в тайна.

— И все пак сте си направили самоотвод от утрешното дознание.

— Защото Върховното острие го поиска от мен — въздъхна Ксенократ. — Ще те попитам отново. Защо си тук?

Но Годар реши да се позабавлява с поредната заобикалка.

— Просто за да поднеса почитанията си и да се извиня за предишните си провинения, та всичко да е чисто помежду ни. — После разпери ръце в театрален жест да покаже новото си тяло. — Както виждате, аз съм нов човек. И ако стана Свещено острие на Средмерика, във взаимен интерес ще е да поддържаме добри отношения.

После Годар застана до големия извит прозорец точно където бе стоял Ксенократ допреди малко и впери очи в гледката, сякаш можеше да е негова някой ден.

— Искам да знам накъде духа вятърът в съвета — каза той.

— Не си ли чул? — подхвърли подигравателно Ксенократ. — По тези географски ширини няма вятър.

Годар игнорира забележката му.

— Знам, че Върховното острие Кало и Върховният Косач Кромуел не подкрепят идеалите на новия ред, но Върховните Косачи Хидейоши и Амундсен са техни поддръжници.

— След като вече го знаеш, защо питаш?

— Защото Върховните Косачи Нзинга и Маккилоп не са изразили мнение в нито една от двете посоки. Надявам се, че може да ходатайствате пред тях.

— И откъде накъде да го правя?

— Защото, въпреки че много си гледате интересите — посочи Годар, — знам че сте почтен Косач. И като достоен човек ваш дълг е да служите на правдата. — Направи стъпка по-близо. — Знаете също така добре като мен, че няма нищо справедливо в това дознание. Вярвам, че с отличните си дипломатически умения може да въздействате за правилно и честно решение.

— Нима да ти позволя да станеш Свещено острие след цяла година отсъствие и само със седем процента запазени от теб, ще е правилно и честно?

— Не моля за това, а само да не бъда дисквалифициран, преди резултатите от вота да бъдат обявени. Нека средмериканските Косачи си кажат думата. Нека възтържествува тяхното решение, каквото и да е то.

Ксенократ подозираше, че Годар би бил тъй високопарно великодушен само ако някак бе научил, че е спечелил изборите.

— Е, това ли беше всичко? — попита.

— Всъщност не — отвърна Годар и най-сетне стигна до истинската причина за посещението си. Вместо да говори, бръкна във вътрешен джоб на робата си и извади оттам друга роба, сгъната и овързана с панделка като подарък. Подхвърли я на Ксенократ. Беше черна. Робата на Косач Луцифер.

— Ти… Хванал си го?