Нил Шустерман - Бурята

Извърна се от прозореца с изобилието от акули.

— Ще ви видя и двете утре на дознанието. Междувременно ви организирах частна обиколка на града и отлични места за оперното представление довечера. „Аида“, ако не се лъжа.

И макар нито Анастасия, нито Мария да бяха настроени за такива неща, не отклониха предложението.

— Може би имаме нужда тъкмо от един ден с приятни развлечения — каза Мария, след като Ксенократ си беше тръгнал.

После взе таблета от Анастасия и разпръсна гледката с хищниците.

След срещата с Косачи Анастасия и Кюри Негово Сияйно Превъзходителство Ксенократ отиде да нагледа територията си. След като бе повишен в статут на Върховен Косач, му бе предоставен пентхаус със стъклени стени и стъклен таван на върха на Северомериканската кула. Беше една от седем подобни резиденции, всяка на последния етаж на кулите на Върховните Косачи около централното Око на Ендура. В самото Око пристигаха и отплаваха луксозни подводници, водни таксита превозваха хора, увеселително корабче се движеше на зигзаг напред и назад. Той видя един от гостуващите Косачи на джет, още облечен в робата си, което не беше добра идея. Дрехата му подейства като платно, повдигна го от джета и го запрати във водата. Форумът на Косачите бе прокълнат с идиоти. Може да бяха дарени с мъдрост, но здравомислието бе черта, която печално отсъстваше при мнозина.

Слънцето го огряваше през стъкления покрив и той накара камериера си да се помъчи да се справи с щорите. Не работеха както трябва, а осигуряването на човек за ремонта им бе почти невъзможна мисия дори когато ставаше дума за Върховен Косач.

— Това е съвсем отскоро — каза му камериерът. — Горе-долу от времето на пристигането ви нещата не работят както трябва.

Сякаш разните повреди по някакъв начин се случваха по вина на Ксенократ.

Наследи камериера си от Върховния Косач Хемингуей. Само от Косачите в екипа на Хемингуей се изискваше да се подложат на Самоприбиране заедно с него, обслужващият персонал си беше останал. Така се създаваше усещане за приемственост — макар Ксенократ да подозираше, че постепенно ще освободи всички, за да избегне сравнения между себе си и бившия им работодател.

— Намирам за нелепо покривът на резиденцията да бъде изработен от стъкло — коментира Ксенократ не за пръв път. — Имам чувството, че съм на показ за всеки минаваш самолет.

— Да, но пък отвън кулите приличат на кристали и са много красиви, нали? — отбеляза камериерът.

Ксенократ изсумтя недоволно.

— Не е ли редно функцията да е преди формата?

— Не и в света на Косачите — отвърна камериерът.

Тъй че Ксенократ беше достигнал сияйния връх на света. Кулминацията на всичките си житейски амбиции. И дори сега вече се стремеше към следващия си успех. Един ден щеше да бъде Върховно острие. Дори ако трябваше да изчака Самоприбирането на всички други Върховни Косачи.

В новия му по-висок пост имаше неочаквана за него йерархия. От най-властния Косач в Средмерика той бе станал най-младшият Косач в Съвета и макар че останалите шестима Върховни Косачи го бяха одобрили за поста, това не означаваше, че бяха готови да го приемат като равен. Дори на това високо ниво отново трябваше да се бори да си извоюва уважение.

Ето например при тържественото му посвещаване само ден след като Косач Хемингуей и подчинените му Косачи се бяха подложили на Самоприбиране, Върховното острие Кало бе подхвърлила язвителна забележка на Ксенократ пред всички останали Върховни Косачи.

— Такова изобилие от тежка тъкан трябва да е голямо бреме за тялото ви — каза тя за робата му. — Особено по тези географски ширини. — После добави без следа от усмивка: — Намерете начин да я олекотите.

Разбира се, тя не говореше за по-лека тъкан, а за това, че бе нужен много плат да обгърне тялото му. Той пламна като цвекло при думите ѝ и едва тогава Върховното острие прихна.

— Кръгъл си като херувимче, Ксенократ — заяви.

Същата вечер той накара техник по физическата поддръжка да настрои нанитите му за ускоряване на метаболизма. Като Свещено острие на Средмерика съвсем преднамерено бе поддържал наднормено тегло. Внушителната снага добавяше към авторитета му. Но тук, сред Върховните Косачи, се чувстваше като дебело дете, избрано последно за спортен отбор.

— При положение че метаболизмът ви е вдигнат на максимална стойност, ще отнеме от шест до девет месеца да достигнете оптималното си тегло — каза му техникът по физическа поддръжка. Такъв дълъг срок щеше да постави търпението му на изпитание, но бе лишен от избор. Е, поне нямаше да му се наложи да ограничава апетита си и да прави упражнения, както се бяха мъчили хората в Епохата на смъртните.