Нил Шустерман - Бурята

— Още по-впечатляващо е, отколкото на снимките — коментира Анастасия.

Косач Кюри се наведе, за да погледне и тя през прозореца.

— Колкото и пъти да съм идвала, Ендура не престава да ме изумява.

— А ти колко пъти си идвала.

— Повече от десет. Главно във ваканция. Тук е мястото да дойдеш, ако не искаш никой да те гледа особено и със страх. Не ставаш мигом център на внимание, щом влезеш някъде. В Ендура отново се чувстваш човешко същество.

Но Анастасия подозираше, че дори в Ендура Гранд дамата на смъртта сигурно беше знаменитост.

Най-високата кула, построена на отделен хълм, беше Кулата на основателите, както обясни Косач Кюри.

— Там се намира Музеят на Косачите, в който е Хранилището на реликвите и бъдещето, както и самото сърце, на което е кръстен островът.

Но още по-впечатляваща бе поредицата от седем идентични кули, равномерно разположени около централното Око на острова. По една за всеки Върховен Косач от Световния съвет на Косачите, за техните помощници и за многобройните им екипи и персонал. Седалището на властта на Форума на Косачите бе бюрократична паяжина също като Интерфейса на властта, само че я нямаше Бурята, която да управлява гладко нещата, а това означаваше, че политиката се движи с темпо на охлюв и постоянно има изостанали мероприятия и задачи. Само най-спешните дела си пробиваха път до началото на списъка — такива като дознанието, свързано със средмериканските избори. Анастасия се чувстваше мъничко възгордяла се, че е предизвикала шумотевица, изискваща незабавното внимание на Световния съвет на Косачите. А за Съвета тримесечно изчакване беше светлинна скорост.

— Ендура е отворен за всички Косачи и техните гости — каза ѝ Косач Кюри. — Семейството ти би могло да живее тук, ако иска.

Анастасия се опита да си представи родителите си и Бен в град на Косачи, и от това главата я заболя.

При кацането бяха посрещнати от Косач Сенека — първи помощник на Ксенократ, чиято убита червеникавокафява роба контрастираше с цветовете наоколо. Анастасия се питаше колко ли средмерикански Косачи бе довел Ксенократ със себе си. Помощниците му бяха фиксиран брой — трима. Ако бе взел твърде много, това би изисквало множество стажанти, което на свой ред би означавало приток на повече Косачи от новия ред.

— Добре дошли на Острова на Издръжливото сърце — изрече Сенека с обичайната си липса на ентусиазъм. — Ще ви заведа в хотела ви.

Също като всичко останало на острова хотелът беше извънредно изискан със своите полирани зелени малахитови подове, издигащ се кристален атриум и многоброен обслужващ персонал, който да удовлетвори всички техни нужди.

— Почти ми напомня на Изумрудения град — коментира Анастасия, припомнила си приказка от Епохата на смъртните.

— Да — потвърди Косач Кюри с палава усмивка. — На времето и аз си боядисах очите в тон с робата.

Сенека ги поведе, без да спират на рецепцията, където се бе оформила опашка от нетърпеливи Косачи във ваканция. Раздразнен Косач в роба от бели пера се възмущаваше шумно от некомпетентността на персонала, който очевидно не го бе удовлетворил достатъчно бързо. На някои Косачи не им хареса, че мигом станаха център на внимание.

— Насам — каза им Сенека. — Ще пратя пиколо за багажа ви.

Именно тук Анастасия забеляза нещо, което бе в периферията на възприятията ѝ още от пристигането. Вниманието ѝ към него привлече малко дете, чакащо със семейството си при асансьорите.

Момченцето посочи към една от вратите и се обърна към майка си:

— Какво значи „повреден“?

— Значи, че асансьорът не работи.

Но детето не можеше да проумее подобно понятие.

— Как може асансьор да не работи?

Майката нямаше отговор на това и му подаде опаковано десертче, което отвлече вниманието на детето.

Сега Анастасия си припомни пристигането им. Самолетът им трябваше да направи няколко кръга преди кацане — нещо, свързано със системата за контрол на въздушния трафик. Забеляза и драскотината на калника на кола за обществен транспорт пред терминала. Не беше виждала такова нещо преди. А и опашката пред рецепцията. Чу как един от чиновниците спомена, че компютърът им за регистрация „има проблеми“. Как беше възможно компютър да има проблеми? В света, който Анастасия познаваше, нещата просто работеха. Бурята имаше грижата за това. На нищо никога не висеше табела „повредено“, защото в мига, щом спреше да функционира, се изпращаше екип да го поправи. Не оставаше повредено достатъчно дълго, че да има нужда от табела.